Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Село Калоян - славно минало и трудно настояще

Село Калоян се намира на 48 километра от Варна, на територията на Община Вълчи дол. То е едно от многото, за жалост, топящи се български села. Цифрите говорят красноречиво за това – докато през 30-те години на миналия век населението е доближавало 1000 души, то сега тук живеят не повече от 200 човека, предимно възрастни. Преобладава българското население. Има и няколко турски семейства.


Още с влизането ни в селото с инж. Румен Радев, направи впечатление колко спретнато и чисто е населеното място. Стигайки до центъра, усетихме онази много приятна миризма на прясно окосена трева, а шумът на косачките ни даде отговор откъде идва тя. Заради хубавото време много от жителите бяха излезли да се поразходят, да си напазарят или да си свършат някоя задача в кметството или пощата. Всъщност двете се намират в една сграда, в която са още читалището и лекарския кабинет. Народното читалище "Христо Ботев" е имало отделна сграда, която обаче е била съборена преди 4 години. Няколко възрастни жени, които срещнах на входа на пощата се оплакаха, че изобщо не е трябвало да се руши читалището. 

"Имало някаква пукнатина. Можеше да се оправи с един ремонт", сподели емоционалната баба Каля. Родом е от Бургаско, а в Калоян е дошла през 1967 година, тъй като съпругът й е от тук. Предупреди ме, че каквото мисли винаги си го казва. 

"Когато дойдоха машините да го събарят, едвам успяха. Толкова здраво е било построено. Гледай сега какъв генгерлик е там. Има лисици и чакали", каза още баба Каля. Тя, както и още няколко жени, които се присъединиха към нас, се оплакаха от други проблеми в селото. Сред тях са честите смущения на интернета и обхвата на телефоните, както и токовите удари.


"Токовите удари са от години. Ако огледате жиците ще видите как на някои места са оплетени в дърветата. Един ден ходих до Вълчи дол и като се върнах, хладилникът ми беше изгорял, а телевизорът ми пушеше. Ужасно е", оплака се г-жа Атанасова. От енергото не са взели все още мерки за разрешаване на проблема.


"Обръща се внимание на големите градове, но селата са ни забравили", оплака се друга жена, с която разговарях. 

"Как да дойдат тук младите хора при това положение? Тук сме повече възрастни хора. Няма работа по селата и това е основна причина младите да бягат в големите градове или в чужбина", каза още тя. 

В този момент се появи и кметския наместник Николай Николов, който е назначен на тази позиция преди 3 години. Той е родом от село Калоян и е бивш полицай. Каза, че прави всичко възможно да подобри живота в селото, но е трудно, тъй като всичко опира до средствата. В случая те идват от Община Вълчи дол. Оплака се и от липсата на желаещи да работят по поддръжката на селото.

"Сега ми отпуснаха една бройка да назнача човек за работа по поддръжката на селото. Трудно се намират хора", каза кмета. 

Николов сподели, че се купуват много имоти в селото, но хората идват предимно през почивните дни или по време на ваканция. Почти всички опити на Николов да оправи смущенията на интернета и обхвата са удряли на камък. Дори от един от мобилните оператори са му предложили той сам да закупи клетка, с която проблема да се разреши. Помислих си, че надали е много приятно да обикаляш на зиг-заг из селото с вдигнат нагоре телефон, търсейки обхват. Ами ако ти се налага спешно да се обадиш, примерно поради здравословен проблем? 

Селото често се посещава почти всеки ден от фелдшер, който се грижи за здравето на жителите. Няма аптека и хората са принудени да си купуват лекарства най-често от Вълчи дол, сподели още кметския наместник. 


Докато си говорехме с кмета и покрай нас мина г-жа Мария Донева – една от първите учителки в село Калоян. Започнала е да преподава в селото още през 1953 година. Сред местните тя е известна като другарката Донева. Била е класна и на кмета. Жената с радост застана пред микрофона за да сподели своите спомени и да си поговорим за днешната младеж и образование. 


Днес училището, в което г-жа Донева е преподавала, е вече в историята. Учебното заведение е затворено е преди години, а на негово място се появява старчески дом. Домът обаче така и не отваря врати, въпреки сериозните финансови вложения за модернизация на сградата.

"Направиха го много модерен този старчески дом. Вътре е с модерни стаи, но така и не отвори врати. Таксите за престой бяха доста скъпи - някъде около 1200 лева", споделиха местни жители. 

В селото има няколко деца, които учат във Вълчи дол. 

След срещата ми с г-жа Донева, се качихме на втория етаж на малката сграда прилепена към кметството, където в момента се помещава читалището. Направи ми впечатление олющената и падаща мазилка на козирката на входа. Далеч по-приятна гледка беше стената на славата на втория етаж, на която се виждаха част от многото грамоти и отличия на самодейците от Народно читалище "Христо Ботев". До тях беше и снимката на Недка Комаровска, която е основател на самодейните клубове и първи библиотекар.


Тук ме посрещна читалищния секретар Пенка Тошева. Тя заема позицията от близо десетилетие. Сподели с огорчение за съборената сграда на читалището. 

"Читалището беше съборено с решение на Общинския съвет във Вълчи дол. Тогава ни обещаха, че ще ни направят модерна зала, в която да се събираме и да репетираме. Тази зала така и не стана факт", каза г-жа Тошева. 


Село Калоян се слави с богата, дори древна история, сподели още Пенка Тошева. Тази история обаче не можете да намерите никъде из интернет пространството. Ако напишете село Калоян на някоя от търсачките, както аз самия направих, се появяват предимно обяви за продажба на имоти в селото. И нищо свързано с историята. Можеш да научиш нещо за село Калоян единствено от книгата на Рангел Спасов. От там разбрах, че преди освобождението селото се казвало Юнуз бунар, тъй като според легендата то е основано от "някой си Юнуз", както пише в книгата. Потърсих информация и откъде идва сегашното му име, но не можах да намеря. А и нямаше време да разлистя цялата книга, която любезно ми даде г-жа Пенка Тошева. И другите хора, които попитах, нямаха отговор на този въпрос. 

Аз обаче имах въпроси към продавачката в единствения хранителен магазин в селото. 

И може би защото е единствен и защото някои от хората няма къде другаде да си купят продукти, собственикът на магазина е объркал принципите на свободния пазар със свободията. Местните се оплакаха, че стоките са без етикети и цени, а освен това и не се издават касови бележки. Опитът ми да разговарям с магазинерката удари на камък, тъй като жената ме помоли по не много учтив начин да напусна магазина и избяга като попарена при вида на микрофона. „Какво като са от радиото“, роптаеше тя, скривайки някъде иззад буса, който тъкмо разтоварваше стока. Замислих се защо жената реагирала така? Явно нещо я притесни. Ние пък няма да останем безучастни и ще сигнализираме до съответните институции, които да извършат проверки. 

В пълен контраст с грубото отношение на магазинерката, Галя Колева ме посрещна с усмивка до намиращия се отсреща млекомат – нещо което не се вижда всеки ден по българските села. Млякото, което се съхранява в казан в огромен хладилник е от кравефермата в селото.


"Всеки ден зареждаме млекомата с около 120 литра прясно мляко. В почивните дни зареждаме и повече. Маслеността му е 4.8%, а цената му е 1.50 лева на литър. Хората са доволни, че пият всеки ден истинско прясно мляко", сподели г-жа Колева. Тя е родом от Калоян, но дълги години е живяла във Варна. Преди време се връща отново на село и не иска и да чуе за големия град. 

"Тук е спокойно. Въздухът е чист. Ядем екологина храна, която си гледаме в двора. Правим си домашна ракия. От прясното мляко си правим сирене. От 5 литра мляко излиза 1 килограм сирене. Така за 7.50 лева можеш да ядеш хубаво истинско сирене", каза още Галя Колева. 

От млекомата тръгнахме пеша към намиращата се на около 200-300 метра църква "Свети Димитър". Вървейки към храма, минахме покрай сградата на бившето училище и сегашен старчески дом. Дворът беше като африканска джунгла. Предположих, че ако вляза шансът да среща някоя змия, отколкото човек е стотици пъти по-голям и се отказах. Срещу старческия дом видях друга джунгла, от която се подаваха два баскетболни коша. Там е било събореното читалище.

Стана ми тъжно от тази картина. Така стигнахме до православния храм „Свети Димитър“. Той е построен през 1928 година, а няколко години по-късно е осветен. Наскоро покривът е бил ремонтиран. Още с влизането усетихме миризмата на прясно боядисано дърво. На входа ни посрещна клисарката Снежа Дончева. 


Тръгвайки от селото, минахме покрай къщата на кмета, която е между църквата и кметството. Растителността пред оградата му беше прясно окосена. Каза, че сам си поддържа, въпреки че работниците с косачките са му предлагали да окосят. 

Всеки трябва сам да си отговаря за градинката пред дома, така е правилно“, бяха думите му. И се замислих, че ако повечето хора разсъждаваха така и не чакаха друг да им свърши работата, може би щяхме да виждаме повече чисти тротоари, пътища, градинки и природа като цяло.


На връщане с инж. Румен Радев минахме покрай намиращото се на няколко километра село Средно село, което е към Община Ветрино. Там почти няма хора, но пък си имат чисто нови казани и чисто нови жици за тока. А тези в далеч по-голямото по население Калоян са оплетени в клоните. Просто сравнение, макар че двете села са в различни общини. Казах си, че със сигурност нещо трябва да се промени, ако искаме младите да се върнат на село.  




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Ученици от Средношколско общежитие "Михаил Колони" почетоха годишнина от рождението на патрона си (СНИМКИ)

Ученици, настанени в Средношколско общежитие "Михаил Колони" във Варна, почетоха 208 години от рождението на патрона си. Те положиха цветя пред паметника му.   Средношколско общежитие „Михаил Колони“ а е основано през 1959 г.  В общежитието се настаняват за живеене ученици от 8 до 12 клас от цялата страна, които се обучават във всички професионални..

публикувано на 27.11.25 в 15:48

Специалист: Хазартните залагания започват още при 12-годишните деца

Въпреки забраните в интернет, деца имат лесен достъп до хазартни залагания. 12-13-годишни деца използват личните карти на по-големите си братя, сестри или родители, за да правят залагания. За това алармира в предаването "Новият ден" на Радио Варна Сирма Георгиева от Асоциацията на специалистите по зависимости.  Хазартната зависимост се развива..

публикувано на 27.11.25 в 10:50

Варна се включва в Националната АНТИСПИН кампания

Община Варна за 18-а поредна година участва в Националната АНТИСПИН кампания по повод Световния ден за борба със СПИН – 1 декември. Инициативите, организирани от дирекция "Превенции" и Регионалната здравна инспекция – Варна, са насочени към младите хора в града и имат за цел да повишат информираността относно ХИВ/СПИН и други инфекции, предавани по кръвен..

публикувано на 27.11.25 в 08:17

Топ уютни и стилни визии за есента и зимата

Студените месеци не са причина да жертваме стила си в името на комфорта. Съвременната мъжка мода предлага многобройни възможности за създаване на визии, които съчетават функционалност, топлина и естетика. Ключът към успешния зимен гардероб се крие в избора на качествени базови елементи и умелото им комбиниране. Независимо дали..

публикувано на 26.11.25 в 16:04

Обучават 20 ученици от Варна да разпознават рисково поведение сред връстниците си

20 ученици-доброволци към дирекция „Превенции“ в Община Варна, започнаха двудневно обучение на тема „Ролята на връстниците в разпознаването и превенцията на рисково поведение: Независими в мрежата“. То е в изпълнение на Програмата за дейността на Местната комисия за борба с трафика на хора (МКБТХ) – Варна  за 2025 г., Раздел III „Обучение и квалификация..

публикувано на 26.11.25 в 15:47

По пътя на ракията във Варненско

Понякога най-интересните истории се раждат далеч от големия шум — в малките села, където традициите още дишат, а хората говорят като от стари книги. Именно към такива места поемаме и ние, по следите на един занаят, който мирише на огън, плод и памет. Каня ви на едно пътешествие, в което дъждовна Варна ни изпраща по пътя на ракията през селата..

публикувано на 26.11.25 в 15:45

С проект за с. Аспарухово ученици от Хуманитарната гимназия завоюваха пореден научен успех

Училищният изследователски екип на Средното училище за хуманитарни науки и изкуства "Константин Преславски" във Варна спечели първа награда на 12-ата научна сесия на Ученическия институт на Българската академия на науките. Проектът "Истории с карта" впечатли журито в секция "Обществени науки и изкуство" и беше отличен сред 110 проекта,..

публикувано на 26.11.25 в 14:40