Gared Dirge (LORD OF THE LOST): "Изкуството е егоистично преживяване"

Интервю с Pi Stoffers и Gared Dirge (LORD OF THE LOST)

През миналата година LORD OF THE LOST издадоха двойния „Judas”. Само след два дни бандата ще бъде специален гост на концерта на IRON MAIDEN в София. Два повода за разговор с китаристите Pi Stoffers и Gerrit Heinemann, които дадоха специално интервю за „От другата страна”.

Интервюто с Pi Stoffers и Gared Dirge (LORD OF THE LOST) е излъчено в „От другата страна” по Радио Варна на 11.07.2022 година.

От другата страна - Здравейте, как Ви се отрази пандемията?

Gared Dirge – Времена без концерти не са никак хубави. През повечето време бяхме заети с продуцирането на новия албум на LORD OF THE LOST. Но по отношение на концертите сме „гладни” за живи участия.

Pi Stoffers - От лична гледна точка – аз съм отново оптимист. През този период оптимизмът ми лека-полека се изчерпваше, докато достигна абсолютното дъно. Просто живеех и се надявах на положителни новини, без значение откъде щяха да дойдат. Наистина това се проточи във времето, информацията не беше много обнадеждаваща и трябваше да се примиря с положението. Защото се появиха прекалено много задължаващи неща, обаче, трябваше да ги приема. Същото беше и с концертите. Но нещата се промениха и всичко отново е наред.

От другата страна - Днес по-силни ли се чувствате?

Pi Stoffers - По-силни, защото искахме или не – трябваше да се научим да живеем с този вирус. Лесно е да се каже, но вече сме наясно с последиците. Използвахме добре времето. Издадохме двоен албум, Мисля, че излязохме от пандемията много по-силни.

От другата страна – Какво е по-различното след този период?

Gared Dirge – Това положение ни отвори очите. Отрезви ни и ни посочи нещата, които наистина имат значение. Предостави ни достатъчно време да помислим и да се замислим за съдържанието, дори да го променим.

Pi Stoffers - Както каза Gared, най-накрая всеки един от нас осъзна кое наистина е важно. Разбрахме, че в животът ни има много повече, отколкото се нуждаем всъщност. Може да е клиширано, но разбираш че си имал нещо едва, когато то вече не ти принадлежи. Това може да се приравни към много неща и особено важи за концертите - да си на турне, да сме заедно, нещо, което наистина харесваме, да излизаме, да посещаваме барове и ресторанти. Много неща изведнъж изчезнаха и се превърнаха едва ли не в лукс. След тези две години оценяваме повече нещата.

От другата страна - Какво всъщност осъзнахте, че е най-важно за Вас?

Gared Dirge – Концертите. Знаех го и преди, но пандемията го изясни до съвършенство.

Pi Stoffers - Не искам повече да живея без изяви на живо. Никога повече.

От другата страна - Издадохте двоен албум. Какво е най-специалното при „Judas”?

Pi Stoffers - От самото начало по създаването на новия албум, живеехме с мисълта, че той трябва да е двоен. Днес на подобно издание се гледа като на два албума, защото всяка част е с продължителността на нормален диск. В първата част „Damnation” има 12 песни. Толкова са и във втората част - „Salvation”. Което всъщност ги прави направо два албума. От друга страна имахме тази концепция за Юда не само като историята, която разказва, че е предал Исус за 30 сребърника. А и повече зад личността му. Метафори, които могат да бъдат пренесени в съвременния живот, по отношение на това как общуваме и живеем един с друг, взаимоотношенията помежду ни, и между доброто, и злото. За нас повече значение имаше да развием концепцията в двоен албум, вместо в един. Работихме по нея повече от година, защото разполагахме с достатъчно време. Разбира се, че щяхме да сме под голямо напрежение, ако трябваше да правим турнета и да работим по диска. А и той едва ли щеше да се получи толкова завършен. Благодарение на вируса имахме възможност да създадем един много добър албум поне според нас. Може би някои фенове ще кажат, че предишният е по-добър, защото има по-малко песни и се слуша по-лесно, но ще има и такива, които ще предпочетат „Judas”. Ние сме доволни. И това, което го прави по-специален е, че можеш да го слушаш целия – от първата песен в „Damnation”, до последната в „Salvation”. И в същото време всяка една песен може да се слуша отделно, и сама по себе си има смисъл.

От другата страна - Как бихте определили най-голямото предизвикателство пред LORD OF THE LOST по отношение на разпространяването на посланията от албума?

Pi Stoffers - Днес разпространяването на послания е много по-лесно. Защото всеки живее чрез екрана на телефона си. Буквално сме залепнали за него. Не е предизвикателство да изкараш послания, по-скоро предизвикателството е в тяхното представяне. Причината е, че всичко, което се разпространява с помощта на Интернет, се консумира толкова скоростно, че въпросът опира до това, че онова, което искаш да кажеш трябва, да е много прецизно формулирано и много добре изказано. За да може всеки да го разбере и да го приеме. Разбира се, не всеки ще го направи, защото има ползватели, които не четат в дълбочина, а търсят само онова, което очакват да видят. Днес можеш много по-лесно да разпространяваш послания, но трябва да си много внимателен с тяхното съдържание и какво искаш да кажеш с тях.

От другата страна - По какъв начин основното послание от „Judas” би се приело по-лесно, имайки предвид дължината на албума?

Gared Dirge – Не е необходима да слушаш целия албум, песен по песен, за да стигнеш до основното послание. Защото има едно основно послание. А всяка песен добавя по нещо специфично към него. Ако нямаш търпението да изслушаш почти два часа музика от началото до края, няма проблем. Пак ще ти стане ясно всичко.

Pi Stoffers - Както отбелязах, пълното значение на албума се усеща, когато го чуеш от край до край. Но също така всяка песен стои самостоятелно. Може да отделиш по-малко внимание, но със сигурност основното послание ще достигне до теб. Не е необходимо всяка песен да достигне до слуха ти, за да подредиш историята, защото всяка композиция представя някаква независима част от концепцията.

От другата страна - Двете части на „Judas” звучат различно. Песните в тях целенасочено ли са събрани по този начин?

Pi Stoffers - Подредбата в диска беше решена след края на композиционния процес. Още в началото бяхме наясно, че двете части ще се казват „Damnation” и „Salvation”, но не сме създавали песни конкретно за всяка една от тях. Не сме си казвали, че композицията, по която работим в дадения момент, ще влезе под едното или другото заглавие. Подредбата беше резултат по-скоро на емоции и вътрешно усещане. След което дойдоха и текстовете. За които всъщност трябваше да решим към коя песен пасват и дали носят съответното настроение, когато се комбинират. Така станаха нещата.

Gared Dirge – Те трябваше да бъдат много точни и ясни по отношение на частта, в която трябваше да се озоват. Нямаше някакво предварително определяне на посоките. Всичко се получи спонтанно. Единственото ясно беше, че песните във всяка част трябва да са по 12. Всяка композиция сама намери мястото си в диска.

От другата страна - Най-предизвикателният момент по създаването на музика днес?

Pi Stoffers - Смятам, че за мен понякога е много трудно да изолирам влиянията си и да остана концентриран единствено върху нашите желания, върху онова, което ние искаме да постигнем. Трябва да минимизираме влиянията си, за да имаме възможност да чуем онова, което ние бихме искали да създадем. Понякога този проблем стои пред мен, но в голямата картина най-трудната част по създаването на една песен опира до загуба на креативност. Когато се налага да се създаде преход между отделните части на една песен. Понякога за четири часа създаваш перфектната композиция и добавяйки текста, установяваш, че една дума започва да създава проблеми. Всъщност не можеш да определиш едно единствено положение, просто в различните ситуации проблемите са различни.

От другата страна - Как всъщност установявате коя песен е вече напълно завършена?

Pi Stoffers - Наистина за нас една песен може да е съвършена, но за слушателя да не е. Така е, но нашата роля е да го преведем през този конфликт. Трябва така да подходим, че той сам да си каже, че точно това е песента, която искал да чуе. В противен случай, ако не се постараем в тази посока, ще трябва да започнем с широк кръг компромиси. Ние не искаме да се стига до там. Не желаем да подлагаме на компромиси нашето изкуство. Хубавата част е, когато нашето творчесто се приема от хората. Обаче ние сме артисти и не шоумени.

От другата страна - Къде е тънката линия, която разделя тези две състояния?

Gared Dirge – По принцип изкуството е твърде лично и егоистично преживяване. Изкуството се прави за себе си. Когато се създава за някого другиго, може и да мине под знака на изкуството, но ролята му е да се използва за шоу. Т.е. трябва да заемеш позиция – за себе си ли го правиш или за другите. И между тези две положения има много други нива, преминавайки през които, можеш да лавираш.

Pi Stoffers - Съвършеното положение е, когато изкуството, което си създал за себе си, се харесва от хората и те те молят да го споделиш с тях. Представи си, че си направил най-вкусното ястие на света. Някой го вижда и иска да го опита, защото му изглежда вкусно. Т.е. ние създаваме изкуство заради собствените си нужди. Дали то се приема като забавление от останалите – тук вече се крие тънката линия между двете състояния.

От другата страна - Трудно ли е един артист да бъде доволен от изкуството си?

Pi Stoffers - Наистина е трудно.

Gared Dirge – Не мога да го обясня, но наистина е така. Повечето артисти никога не са доволни от резултатите, които постигат. Всъщност в сърцевината на един артист лежи отношението за неудовлетвореност от изкуството, което създава. Защото, ако постигне доволство, означава, че спира да се развива, да търси. Така че май е по-добре никога да не постигаш удовлетворение като артист.

Pi Stoffers - Ние се гордеем с онова, което правим.

От другата страна - Какво Ви коства с всеки албум да придавате ново значение на заобикалящия ни свят?

Gared Dirge – Понякога ни коства нормалността. Наистина труден въпрос. В началото, когато решаваш, че искаш да си артист и да се занимаваш с изкуство, е почти невъзможно, да се издържаш от него. Защото всъщност ти си плащаш, за да бъдеш артист. Което ще ти позволи в бъдеще, евентуално, да си плащаш сметките и да бъдеш артист. Това преобразяване става някъде по дългия път, по който си поел.

Pi Stoffers - За да си артист коства много неща – време, понякога търпение, пари, а времето е пари. Понякога ти коства нормалността, съня. В повечето случаи наистина коства много неща. И въпреки всички тези разходи, ние се надяваме да създаваме все повече изкуство.

Gared Dirge – Като в същото време това е толкова отблагодаряващо на много и различни нива. За това и в крайна сметка саможертвите и жертвите, които правим, олекват. Без значение колко усилия си вложил. Няма значение колко натоварващо може да е създаването на изкуството - физически и психически. Защото в крайна сметка резултатът е удовлетворяващ и всъщност това те движи като артист.

От другата страна - Има ли тънка линия, която разделя лудостта и креативността, и къде се намира всъщност тя?

Pi Stoffers - Труден въпрос. Ако си луд, губиш представа и връзка с действителността, и обкръжаващата те среда. И също така с резултата на твоята дейност. В същото време това може да не е свързано и с креативност. Тук се крие разковничето. Предпочитам да се спускам по пътя на креативността, вместо на лудостта. За което трябва да се внимава.

От другата страна - Страстта ли стои в основата на Вашия път и тя ли ви помага да преминавате през трудностите?

Pi Stoffers - Абсолютно.

Gared Dirge – Ако не си отдаден на онова, което правиш, ако не си си най-големият фен – е, може би по-добре да се откажеш. Може би не правиш точно онова, което ти е призвание. Така че, страстта е движещата ни сила.