На село в Крумово

Днешната ни разходка в предаването "На село" ще бъде в Крумово:

Селото се намира на 21 км от общинския център Аксаково, 28 км южно от Добрич и на 32 км разстояние от Варна.

Крумово е малко, китно село, с разнообразен релеф, заобиколено от красиви гористи местности.

Старото име на Крумово е било Кумулджа, което на турси език означава "песъчливо място".

През 1884 г. селото е преименувано на Крумово в чест на хан Крум.

В центъра на селото се издига величествен паметник, посветен на загиналите във войните за национално обединение. Изключително любопитна е историята на построяването му. През 1933 г. кметът на селото купува с пари на кметството няколко лотарийни билета, останали непродадени сред селяните. Един от билетите носи голямата печалба и кметът веднага решава с парите да вдигне паметник, посветен на хората от Крумово загинали на бойното поле. Паметникът е открит през 1937 г. Издига се на височина от около 30 м. В основата на монументалния комплекс е чешма, украсена с лъвска глава. Над нея е постаментът, на който е монтирана плоча с имената на загиналите. На върха на постамента е поставена фигура на български войник в естествен ръст, който се взира в далечината.

Георги Стратев е настоящият кмет на Крумово.

В селото има един магазин, хубав зелен парк, църква.

Има и много чешми. Не от всички обаче водата е годна за пиене. Но Дядовата е с питейна вода. На нея хората си перат и одеала, черги и килими.

Безспорно най-голямата забележителност в района е ботевският манастир "Св. Марина".

Основан е в средата на 19в., около извор, за който местните вярвали, че бил целебен.

В миналото местността, в която се намира манастирът, била собственост на богат турски велможа. Той решил да построи сарай на мястото, но при разкопките бил изкопан кръст с надпис "Св. Марина". Когато му съобщили за откритието, турчинът решил да продаде имота. Купил го дядо Лечо от Ботево, който, убеден, че мястото е свещено, от своя страна го дарил за изграждане на манастир. През 1844г. е построен параклис и две къпални до извора.

 Възобновен е и традиционния събор на Денят на Св. Марина/17 юли/, който традиционно се чества на това място още от 19 в.

Много от местните хора обичат да си устройват пикници в района на манастира сред тишина, спокойствие, много зеленина и тихото ромолене на целебния извор, който разказва приказки от отдавна отминали времена.