Икономистът Стоян Панчев: Единствено България бърза да влезе в Еврозоната. Останалите правят анализи и дебати

Политическия разговор около доклада на експертите на БНБ за готовността на България за приемане на еврото през 2024-та година, цели да разсее интереса от съдържанието на доклада. Това каза за обзорното предаване „Позиция” икономистът Стоян Панчев. Според него, в момента разговорът за доклада се насочва към незначителни детайли, като кой кога и какво е поискал или кога му е дадено. „Всеки който се е занимавал с подобна материя и е прочел доклада е наясно, че това е документ изготвен от БНБ, на висок технически език и стил и не е написан в свободно от работа време”- каза Панчев. „Това е доклад на експерти от БНБ и това е безспорен факт. Но е факт и, че това е чернова и липсва частта на министерството на финансите”. Панчев допълни, че докладът припокрива част от страховете на хората от влизането ни в Еврозоната:

Има опасности свързани с инфлацията, че България не е достатъчно богата държава, за да бъде част от клуба на богатите. Има проблеми свързани със самата структура на Еврозоната. Има експлицитни изречения на експертите в доклада които показват притеснения, по въпросите свързани с инфлацията, конвергенцията, около готовността на страната ни да приеме еврото.

В Унгария, Чехия, Полша и Румъния, да не говорим за Дания и Швеция има един много по здравословен дебат по отношение евентуалната смяна на валутата. Анализът на централната унгарска банка представлява цяла книжка за това кога форинтът би следвало да бъде заменен от еврото. В него се казва, че унгарската икономика трябва да се развие така, че заплатите на унгарците да са 90 на сто от средноевропейската средна заплата. Както и 90% БВПна глава от населението. Но основното е, така наречената конвергенция- когато по бедна страна влезе в Еврозоната, инфлацията на по бедните, започва да настига по бързо инфлацията на богатите, цените започват да се доближават по бързо до по богатите държави. За това и ги има тези конвергентни критерии.

Стоян Панчев: Трябва да се гледа не само какво става вътре в твоята икономика, но и каква е общата конюнктура в цяла Европа. И в този контекст, как ще реагира Еврозоната на предизвикателствата свързани с очакваната рецесия или пък стагфлация. Еврозоната не е един валутен съюз който е непроменен от създаването си преди 20 години, напротив, на всеки пет години има някаква криза в тази система. След всяка такава криза имаме някакви промени- някои от тях положителни, други не толкова. Това е също част от анализи който трябва да се направи при смяната на валутната система. Трябва да знаем, че това не е елементарно решение което го взимаме просто така, а решава бъдещето на България за следващите 30 години.

Дълбоко ме притеснява факта, че влизането ни в Еврозоната се случва с говорене на един махленски начин, без да се четат експерти и без да се води дебат.

Точно обратното правят в Румъния. Подходът е, да се изчака кризисния период, до 2029-та, да се види къде е след кризата румънската икономика, къде се намира и Еврозоната и в този контекст да се вземе решение.