Илияна Йотова: Недопустимо е днес историята да се променя, преиначава, обслужвайки геополитически интереси

Вицепрезидентът Илияна Йотова организира Международен форум за кирилицата „… И ний сме дали нещо на света“. Домакин на събитието е Националният дворец на културата, а БНР е медиен партньор. Конференцията беше открита с приветствия на президента Румен Радев и на патриарх Неофит. Слово произнесе и вицепрезидентът Илияна Йотова. Във форума участват известни учени българисти от Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Италия, Литва, Полша и Сърбия, както и техни български колеги. Предмет на дискусиите им е ролята на България за създаването на славянската книжнина и култура. Тема на дискусиите е перспективата пред лекторатите по български език и култура в чуждестранни университети. Събитието ще завърши с кръгла маса „Кирилицата в ХХI век“.

„Противопоставяме се на всякакви опити – и от Изток, и от Запад, да се променя историята ни", каза вицепрезидентът Илияна Йотова и подчерта, че президентската институция отдава признание към научните открития на българските учени и упорството им в търсене на истината за богатата българска култура. "Недопустимо е днес историята да се променя, преиначава, обслужвайки геополитически интереси", заяви тя. "От уважение към историята и нашите герои от миналото, няма да споменавам имената на авторите на лъжи", добави Йотова. Тя е категорична, че "историята не трябва да се употребява за политически лозунги, както и че е много важно научните открития и постижения да достигат до по-голяма аудитория".

Вицепрезидентът отбеляза още, че е опасна тенденцията българският език да се измества от факти, които нямат нищо общо с науката. По думите ѝ кирилицата е емблема на православието, освен това тя доказва нашия принос и в Европа, и в Северна Азия. Вицепрезидентът посочи, че във форума следва да бъдат разгледани перспективите пред кирилицата в новата дигитална ера. "Това е форум за диалог, за дискусии и нови проекти", обясни Йотова и допълни, че амбицията е форумът да се провежда на всеки две години.

Не можем да говорим за кирилицата без да почетем приноса на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, заяви във видео обръщение президентът Румен Радев. По думите му, благодарение на покълналата в Преслав и Охрид старобългарската книжнина, България се превръща във втори център на цивилизацията след Византия.

"Превърнала се в най-ценен наш дар към човешката цивилизация, кирилицата изгражда мостове", отбеляза държавният глава и допълни, че тя продължава да служи на десетки народности по света. Той е категоричен, че кирилицата има своето безспорно бъдеще в глобалния свят.

Епископ Поликарп отправи приветствие от името на българския патриарх и софийски митрополит Неофит и заяви, че напълно подкрепят инициативи от такъв ранг. Министърът на културата Велислав Минеков отбеляза, че през 2022 г. честваме 300 години от рождението на Паисий Хилендарски и 260 от написването на "История славянобългарска". Той добави, че дълбоко вярва в българския гений, а Министерството на културата подкрепя утвърждаването на българските език и култура по света.

"Човек трябва да си познава миналото и историята на собствената култура, за да бъде по-убедено действащ и в съвременните ситуации. Правителствата се сменят, но културата остава, езикът остава, азбуката ни остава, разпространили сме кирилицата на много места по света, после и около това възникват политически проблеми. България познава историята и езика си, но далеч не всичко, което ние специалистите знаем, се знае от хората. Много неща остават само в нашите трудове и това е друг проблем - недостиг на научно-популярна литература по тези въпроси". Това заяви пред БНР проф. Красимир Станчев, преподавател по славянска филология в Трети Римски университет, който участва в Международен форум за кирилицата "И ний сме дали нещо на света". По думите му този форум е едно връщане към традиции, които от близо 40 години не са се провеждали в София и подчерта, че преди 30-40 години по света е имало около 200 лектората по български език, а сега са по-малко от 40, като не за всички има кандидати. 

За 8 и 9 ноември е подготвена програма за чуждестранните гости в старопрестолните столици Плиска, Велики Преслав и Велико Търново. Освен това ще посетят Историческия музей в Провадия, където ще се запознаят с археологически експонати от манастира край село Равна – един от знаковите през Първото българско царство. Програмата включва и посещение на Скалния манастир край търговищкото село Крепча, където наскоро е открит най-старият датиран надпис на кирилица от 921 г.

Снимки: БГНЕС