Актрисата Гергана Стоянова: Моят късмет се нарича труд

Един от любимите гласове, познати от филмите и рекламите. Една любима актриса, чийто образ понякога дори не свързваме със стотиците герои, на които е дала гласа си под наем. Гергана Стоянова през 2021 г. е отличена с награда „Икар“ за „Най-добър дублаж“ за ролите на Мария и Елиза във „Влад“ и всички жени във филма "Убийство в Ориент Експрес", а от 2018 г. е първата жена, председател на Гилдията на актьорите, работещи в дублажа (ГАРД). Нейният глас чуваме и при навигацията на телефоните си.

За спектакъла "Гласове под наем", в който наяве излиза магията на дублажа, чуйте разговора на Светлана Вълкова с Гергана Стоянова.

"Гласове под наем" разкрива напрегнати и комични ситуации, в които изпадат четирима актьори, отишли на рутинната си работа в звукозаписно студио. Дублажът на филми в същността си е много трудно изкуство. Занаят, който изисква да му се отдадеш и да прекараш дълги часове, тренирайки издръжливостта, рефлексите си и познанията за родния си език! Специфична работа, за която е необходим актьорски талант. Какво се случва, когато денят тръгне наопаки?! Лавина от непредвидени, конфузни ситуации, които предизвикват искрен смях и разкриват сложния и любопитен живот зад микрофона.

Гергана Стоянова озвучава вече 29 години. Казва, че гласът й започва кариера преди нея самата. Дълги години му е импресарио и го обслужва, шегува се тя. Но откакто вече е и разпознаваемо лице, хората започват да правят връзката между глас и образ.

Преди дни актрисата се срещна с ученици от Варна, които я заливат с въпроси, свързани с предизвикателствата на работата й и как е стигнала до тук. Отговорът й е: труд. 

Успех е да е твоя професия това, което обичаш да правиш, казва тя. Да учиш неща, които усвояваш с обич и лекота. Пътят си дотук Гергана Стоянова отдава и на своя късмет. Моят късмет се нарича труд, категорична е актрисата.

Какво от всекидневието в дублажа представяте в "Гласове под наем"?

Пиесата е много интересна.  Ние сами я написахме. Използвахме колаборационния принцип - всички се събрахме, работихме близо 5 месеца по текста. Всички разказваха истории от дублажа - да речем, какво се е случило при озвучаване на корейски филм. Водят някаква битка, но филмът свършва, а ние имаме още 3 страници текст. И други такива ситуации, които влязоха в пиесата. Опитахме се да направим някаква драматургия и взаимоотношения, но общо взето, целта е зрителят като влезе в салона да си представи как протича процесът на дублиране на филми, как ние сядаме, как си проверяваме микрофони, телефони, особено откакто телефоните навлязоха. Сега всеки, който сяда, разполага с телефон. Все има някой, който е забравил да си изключи телефона (...) Понякога звукорежисьорите се сърдят и мислят, че това е неуважение, а всъщност е така, защото тези, които сме на свободна практика, се опитваме да свършим много неща. Но ние обичаме това, което правим и се обичаме помежду си.

Колко време Ви остава да се подготвите за някакъв дублаж, не е само да вземете листа и да седнете?

Преди години в зората на озвучаването, когато са работили в БНТ на магнетофони, да не говорим за по-ранен период, когато са озвучавали на живо, тогава знам, че екипите са се събирали, виждат текста, четат целия филм и след това почват да работят. Като сбъркаш, всеки се старае да мълчи, за да не се вкара паразитен звук или дума.  Сега вече не правим репетиция, раздават ни текстовете, ако са на хартия, само две студиа са на хартия, всичко друго е на екрани, което не е щадящо за очите.  Получаваме текстовете - има такива програми, в които моите герои мога да ги оцветя. Режисьорът ти обяснява за героите.

Т.е. трябва много бързо да умееш да превключваш?

Ти си подчертаваш. Има такива като Владо Пенев, който ходи с тесте химикалки и прави родопска черга от текста. Та ние сядаме и започваме,  затова е важно да си много опитен. Едното ухо е закрито, а другото открито, за да чуеш колегите кога влизат, за да не засечеш една сричка, защото понякога това е знак за спиране на записа. Всичко е до опитност и до това доколко владееш занаята. Всички сме актьори, работещи там, но не всички могат да озвучават. Самият Стефан Данаилов, когато е трябвало да озвучи ролята си в "Октопод" е питал: "Как успявате?"(...)

Към какво се стремите?

Моите мечти траят около един ден. Още на следващия съм направила стриктен план за изпълняването им. Разбира се мечтата ми не може да бъде да стана прима балерина. Тази година навърших 50 и си казах, че ще почивам повече, което не се случва. Защото такива предизвикателства и творчески, и емоционални, и спортни ми се предлагат, така че е грехота да не ги грабна в движение. Но реших, че ще работя 50 % да изкарвам прехраната си, а 50 % от труда си да давам за благотворителност или за каузи, които ме вълнуват. (...)

Чуйте повече в интервюто на Светлана Вълкова с Гергана Стоянова: