"Кавал парк" - филм за Александър Еплер, който ни научи на любов към България

Документално-художествената лента "Кавал парк" представят днес, 7 декември, във Варна. Прожекцията е в зала "Европа" на Фестивалния и конгресен център, с начален час 18:30. На 8 декември филмът за "човека, който ни научи на любов към България" ще бъде в Каварна, а на 9 декември - в София.

Филмът "Кавал парк" е посветен на виртуозния музикант Александър Еплер. Американецът от руски произход, живял в Сиатъл, има необичайна съдба. Пристига в България в началото на 70-те години, за да изучава кавал във фолклорния отдел на Музикалната академия в Пловдив. Любовта му към българския инструмент, нашия фолклор и култура е изключително голяма. Защо ли? От къде идва тази любов? Как протича животът му в България и след това? Отговори на тези и други въпроси дава документалният филм на Богдан Дарев - "Кавал парк".

"Александър Еплер не е супергерой и затова го обичам. Може пък да е супергерой и неговата суперсила да е музиката. Александър не спасява света по холивудски. Но неговата необратима любов към музиката, към българската култура и българския народ събуди у мен чувство на дълбоко преклонение. "Кавал парк" е толкова документален филм, колкото е и художествено произведение. Целта ми беше да заснема и монтирам филма като повест, като писмо, като симфония от образи и чувства, ноти от миналото, настоящето и бъдещето, уловени моменти от богатия и своеобразен живот на маестро Еплер", споделя режисьорът Богдан Дарев, който също живее в Сиатъл. 

Във филма "киното и животът се преплитат в клоните на дряновите дървета и всички сме взаимносвързани". 

Свързани с него са и кавалджиите Николай Докторов и Данчо Радулов. С тях разговаря Светлана Вълкова:

Вие познавахте ли се с този човек? 

(Данчо Радулов): Аз не мога да кажа, че съм бил приятел с него, както Николай, те са имали наистина много близка връзка. За този човек се говореше много в нашите среди навремето. Знаех задочно за него и през 1991 г., когато имахме турне (тогава работех с „Мистерията на българските гласове"), там се засякохме, но не сме имали чак такава голяма близост. Там има общество американци, които обичат България и нашия фолклор. След всеки концерт тази общност идваше при нас, зад сцената. Тогава се запознахме с него, но когато видях този филм, тогава разбрах, че трябва да съжалявам, че не съм бил близък с него. Огромно впечатление ми направи филмът. Самият човек и режисурата, и темата на Богдан Дарев са нещо изключително. Според мен "Кавал парк" е за български Оскар. Еплер е руснак, преселен в Америка, но славянското е останало у него. Хората трябва да гледат филма, за да го усетят. И самият факт, че кавалът му е основният инструмент, това за мен е от голямо значение, защото сме братя по душа, братя по емоция. 

Вашата среща с Александър Еплер кога беше?

(Николай Докторов): Не мога точно да визирам това – 2008 или 2010 г., когато бяхме в Щатите, имах за него само информация, че живее в Америка. Това е човек, който още като младеж е успял да дойде в България с единственото желание да изучава български кавал.

Това е много странно. Той ли е първият студент по този инструмент?

(Николай Докторов): Да, тогава и Академията в Пловдив, беше създадена. Той е от първите студенти там. Интересното е, че нищо друго не го впечатлява от различните видове изкуства, освен кавала. Животът му така е бил подреден, че кавалът е на пиедестала и този емоционален заряд, който той е получил във времето, в което е бил в София с Драган Карапчански и с Никола Ганчев, точно този заряд, който той е получил, това е давало мотивация през целия му живот кавалът да бъде номер едно за него. Той споделя във филма: „Аз съм българофил”. Това е нещо невероятно! Усещането за този инструмент е много силно при него. В срещите, които ние сме имали при пътуванията ни в Щатите и концертите, които сме изнасяли там, във всички наши срещи сме имали възможност първо да бъдем един до друг. Нещо много интересно – пред неговата къща той беше засадил много различни дървета дрян и казва: „Коля, много дрян има тук, но не е като българския”. Това ми направи впечатление. Човекът иска да пренесе България в Щатите.

Малката България, както казват във филма, е неговият дом...

(Николай Докторов): В срещите, когато сме говорили за музиката, за него българският фолклор представляваше същността на живота. За времето, в което сме били заедно и сме разговаряли, той го е доказвал и показвал. И аз съм изключително щастлив, че варненската публика, хората, жителите на Варна и не само на Варна, ще имат възможност, при тяхно желание, да се докоснат до тази личност. Тя е много първична на моменти, говори за неща, които с Данчо ще можем да си спомним, но това е живата истина – начинът, по който се е живеело и творяло навремето. Когато сега живеем в малко по-друг свят, ние виждаме как хора точно като Александър Еплер могат да ни дадат това, от което имаме нужда. Да попълнят нашата емоционалност и нашата представа за инструмента. Мисля, че хората, които гледат "Кавал парк", ще се обогатят много – мисля, че изненадите, които подготвяме към самия филм, ще се харесат, и във времето, в което ще бъдем заедно нека всички да се докоснем до този извор на българщина.

Във филма имаше идеализъм - той си представя, че ще се върне в България, ще си вземе кавала и ще свири заедно с овчарите. Това, колкото наивно, толкова и силно емоционално въздейства.

(Данчо Радулов): В този глобализъм, в който сме принудени да се измъчваме, да видиш един американец с руски произход, който е влюбен така силно в България, е нещо неописуемо! Той просто зарежда човек отново с нашето родолюбие!

Тоест, ние, благодарение на него, откриваме нещо в себе си, което е някъде дълбоко в нас може би, но го потискаме.

Не е някъде дълбоко – то е на повърхността...

(Николай Докторов): Това, че Александър Еплер иска да дойде в България и да отиде в планините да се среща с овчари не е случайно, тъй като навремето много от майсторите-кавалджии са били овчари. Планината и полето са едни от местата, в които този инструмент дава друг живот, друг смисъл. Още повече, че с този инструмент ние нито виждаме къде го поставяме, като свирим, нито гледаме нашите пръсти как се движат. Всичко при кавала е въпрос на усещане, на чувственост. Тя е изключително интересна и различна от всички други. Има чужденци като Александър Еплер, които са казвали: "Когато чух кавала, моят живот се промени. И когато започнах да свиря на кавал, аз вече съм друг, не съм тоя, който съм бил". И това не са приказки, отправени към някого, който иска да направи някакъв реверанс, а това е чувственост, която винаги се усеща. С кавала, особено при бавните мелодии, се издава душевността на музиканта. Те запълват това място, което липсва в целия този колоритен цвят на този инструмент.

За вас къде е магията на този инструмент?

(Данчо Радулов): Тази музика за мен е моята същност! Аз чувствам кавала като част от моята кръв, моя дух!