Винарството - традиция с дълбоки корени в миналото

Винарството е традиция с дълбоки корени в миналото. Традиция, която започнала началото си от първите цивилизации. За пръв път вино е култивирано в Близкия Изток. Още в Омировата “Илиада”се споменава за елинското сладко вино и за това как то е било произвеждано. Прясно набрано грозде се е поставяло върху постелка на слънцето. Чакало се е да изсъхне точно преди да се превърне в стафида и тогава се е смачквало. Свидетелства за този ритуал намираме на „Яйлата“ така наречените „шарапташ“ (винени камъни), които в по ранни времена са се използвали с култови цели в последствие са преупотребени за мачкане на гроздето и направа на вино. Съществувал е и друг вариант за подслаждане на виното. Гроздето се е сварявало, като по този начин се сгъстявало и ставало по удобно за пренасяне по море с кораби.

Според елинските поети най-добрите вина са били тези от Киос, Кос, Лесбос, Наксос и Тасос. Археологическите данни от подводните проучвания в Каварненския регион потвърждават търговията на колонията Бизоне (Чиракман) със тези градове. Елините разреждали своето вино с вода. За тях разреждането било символ на цивилизованост. Смятали, че само варварите пият виното си неразредено. По време на дипломатически преговори се е назначавал специален виночерпец, който отговарял за степента на разреждане на виното в зависимост от сериозността на преговорите.

Освен за търговия, виното имало и специално място в религиозните обреди. В Микенска Гърция се е чествал "Празникът на Виното". Той отбелязвал "месецът на новото вино". Култът към Дионис бил много силен. Няколко пъти в годината се провеждали празници в негово име. Единият от тези празници бил Антистерия. Той се провеждал през февруари. Тогава се отваряли каците с есенното вино. Този празник включвал голяма процесия из Атина, в която се носили каците, а след това са се надпивали с вино.

В Рим обичаите на правене и на пиене на вино са заимствани от елините. На римските жени е било забранено да пият вино. Много често в римските комедии те са били описвани като пияници, които са готови да се отдадат на всякакви пороци. Жените са били най-бележитите участници в ритуалите на Бакхус.

Античните автори са единодушни, че траките приготвяли най-хубавото вино. Както гърците, така и траките използвали различни добавки, за да подобрят вкуса на виното. След като обирали гроздето, траките го изсипвали в корито и го мачкали с крака. Полученият сок бил изливан в специален съд, където да ферментира.

Един от продуктите, с който тракийците търгували, е виното. Още от Омир знаем, че те са се занимавали с износ на тази напитка. Виното има специално място в тракийското ежедневие. По време на пиршествата, то е било поднасяно неразредено от виночерпец. Обичайна практика е било пиенето да се съпровожда от наздравици.

В един от митовете се споменава как тракийките са били ядосани на Орфей, защото заради него мъжете им не се прибират у дома. Те взели нетрезвото решение да го убият, за да могат мъжете им да се приберат. Да не говорим за това, че и Пан, и Бакхус, и Дионис, и кои ли не балкански оргиастични божества, които гърците са си присвоили, са вероятно родни братя на Трифон Зарезан, предтечи или следовници... Във всеки случай обичаят именно в деня на светеца да се празнува първия пролетен празник със зарязването на лозите идва да ни подскаже, че сме много-много древен народ.

Не случайно от 1971 г. на 14 февруари се отбелязва и Денят на археолога. Връзката между виното и любовта е тясна и неразривна, но кой освен археологът може да открие и покаже онова древното, античното, пренесло през вековете тайните и мъдростта на живота.