Племенницата на Юлия Огнянова обработва безценния архив на легендарната режисьорка

Днес честваме 100-годишнината от рождението на Юлия Огнянова (1923-2016). Юлия Огнянова е родена във Варна на 22 февруари 1923 г.

През 1943 г. е арестувана за агитационна дейност сред офицери от армията и е жестоко измъчвана в Дирекцията на полицията и РО-2 (Разузнавателен отдел) на Министерството на войната. Осъдена е на смърт, но оцелява.

През 1953 г. завършва театрознание в ГИТИЗ в Москва. Между 1957 и 1960 г. е режисьор заедно с Леон Даниел, Вили Цанков и Методи Андонов в Бургаския театър. Това е бележитата "бургаска четворка", която с новаторските си идеи подкопава битуващите принципи на т. нар. "социалистически реализъм" в изкуството, но четиримата са обявени за „формалисти“, за „проводници на чужди влияния“. След като бургаската група е разбита, Юлия Огнянова работи в театър „Трудов фронт“, Централния куклен театър, по-късно в Кукления театър в Пловдив, поставя в Ямбол, Смолян, Хасково, както и в Латвия, Полша, Италия, Кипър и др. През 1981 г. започва да преподава във ВИТИЗ.

Сред учениците ѝ са Стефан Москов, Александър Морфов, Леонард Капон, Велимир Велев, Катя Петрова, Петър Тодоров, Кръстю Лафазанов, Симон Шварц, Мая Новоселска, Мария Сапунджиева, Вяра Коларова, Нина Димитрова, Васил Василев-Зуека, Марий Росен и други. Юлия Огнянова е създала над сто постановки. Тя почина на 29 септември 2016 г.

Носител е на международни и национални отличия, сред които почетните „Аскеер“ 1999 и „Икар“ 2009 за цялостно творчество.

Българските театри честват 100-годишнината на Юлия Огнянова с различни събития в програмите си. Днес, 22 февруари, пътуваща документална изложба, която разказва за легендарната режисьорка, тръгва из страната.

Племенницата на Юлия Огнянова, Мария Гинева, преподавателка по пиано в НУИ "Добри Христов"- Варна, чиито възпитаници се нареждат сред най-добрите български пианисти с международна кариера, се е заела да направи богатия архив на Юлия Огнянова обществено достояние.

Огромно количество книги и материали открива Мария Гинева в дома на режисьорката. В момента работи над тях и тепърва ще решава по какъв начин да се съхрани безценният архив.

Преминах през три строя и разбрах, че ако човек иска, може да остане свободен – спомня си думите на своята родственица Мария Гинева.

Светлана Вълкова разговаря с нея:

Аз не знаех, че Юлия Огнянова е родом от Варна. Каква е вашата родствена връзка?

Моята баба и нейната майка са сестри.

Сигурно имате много лични истории с нея. Искахте ли и Вие да се занимавате с театър?

Не, защото аз съм музикант, а вие знаете, че музикантите започват от малки, но може би голямата ни близост с нея е на тази основа – че се занимаваме с изкуство. За мен са много свидни дългите ни разговори за смисъла, за начина, по който да се прави изкуство. Въпреки че не съм се занимавала пряко с театър, мисля, че много съм научила от нея, тя много е повлияла за моето формиране като музикант и като творец. Безкрайно съм и благодарна, както и всички, до които тя се е докосвала.

Докато бях студентка в София, пък и по-късно, съм ходила много на нейни репетиции и представления, отблизо съм следила кариерата и. Било ми е безкрайно интересно, но останах вярна на своя избор.

Нейното верую беше, че всички хора се раждат творци, само трябва да намериш начин да ги разкрепостиш и да се пусне тази сила на свобода.

Защо е толкова важна Юлия Огнянова за българския театър според Вас? Всички, до които се е докоснала, са и изключително верни.

Тя имаше една огромна агитаторска сила. Толкова силна личност с такова обаяние, може би наистина са малко този вид хора. Тя по някакъв много неусетен начин успяваше не толкова да те промени, колкото да извади най-доброто от теб, да те насочи в посока, която е може би твоята, но ти не си успявал да осъзнаеш. Предполагам, че хората затова са и благодарни, защото са намерили себе си, благодарение на контакта с нея.

Разбирам, че нейният огромен архив ще стане обществено достояние. Какво съдържа той?

То се оказа огромна работа. Мислех, че ще приключа поне описването за 100-годишнината, но не. Страшно интересно! Има много записки, бележници, разработки на спектаклите, които е правила. Не бяха подредени, затова е толкова трудно, трудът е колосален. Въпреки че я познавах, аз се изненадвам от количеството на материала.

Първото, което направих, е да опиша библиотеката и. Беше ми много интересно! Не мога да ви кажа колко хиляди тома в най-различни области, което отразява интересите и. За науката, за живописта, тя обожаваше живописта – тук има цял огормен отдел с албуми на художници на 6–7 езика, тя говореше добре няколко езика...

Сега си давам сметка за мащаба на тази личност – енциклопедичните знания, които са я интересували. Вълнуваше се от всичко – от това как е направен саксофонът до строежа на Космоса...

Цялото интервю на Светлана Вълкова с Мария Гинева може да чуете в звуковия файл: