Между 3 март и 23 октомври - какво вълнува варненци 145 години по-рано?

Санстефанският мирен договор е подписан на 3 март. Освобождението на Варна, обаче, се отбелязва на 27 юли. Какво е вълнувало жителите на града в тези месеци? Зададохме този въпрос на екскурзовода от Музея за Нова история на Варна Стефка Мухтарова. И получихме много интересен отговор.

Това, което е вълнувало населението на Варна между 3 март и 27 юли е било решаването на... имотни проблеми. По това време в града живеят малко българи. А гръцките имоти са били много.

Гръцката общност е била много загрижена да не изгуби имотите, които е притежавала.

Интересен факт, който споделя Стефка Мухтарова от Музея за Нова история на Варна е, че гърците са се надявали Варна да бъде обявена за Елино-гагаузка република.

Това обаче не става и след Берлинския конгрес Варна остава в границите на Княжество България. Гръцката общност прави всичко възможно да прехвърли собствеността си на университета в Атина.

Това е един от основните проблеми, които стоят пред варненци между 3 март (Освобождението на България) и 27 юли (датата, която приемаме за освобождението на Варна). Но историята е малко по-различна, подчертава Стефка Мухтарова. 

Как варненци са приели, че другата част от страната е свободна, за разлика от този регион?

Неслучайно, когато посетители дойдат в музея, моят първи въпрос е: "От кой град сте?". Защото най-приятно изненадани от музея се оказват варненци. Говорим за периода, отразен в нашата експозиция. Като попитам: "Какво се случва във Варна около 3 март?", виждам един ступор, защото никой не може да извади от съзнанието си някакъв спомен. Обикновено като се каже трети март, всичко е героично, сещаме се за Плевен, за Шипка. За Варна обаче усещам едно чувство за малоценност. Положението за Варна е много любопитно - Варна по това време е най-голямата крепост за Османската империя на Черно море. Защото има 10-11 Руско-Турски войни в цялата история между двете близки нам империи... Варна е освободена първа - през 1828-1829 г. по време на поредната Руско-турска война, тъй като руснаците победиха в тази война, а Варна е върната на Османската империя. По време на това Освобождение се случва и първият локдаун, но това е тема на друг интересен разговор. И ако можем да се изразим с един популярен термин по време на тази последна Руско-турска война, Варна минава по тъча. 

Тук е четириъгълникът Русе, Силистра, Шумен, Варна. 

Да, и затова Варна остава встрани от тази поредна Руско-турска война - защото руските войски не минават през Русе. В края на Османската империя Варна е нужна, защото всеки път, щом пресичат Дунава през Русе, през Варна минава голяма османската войска, за да посрещне агресора. Вече след създаването на черноморския руски флот по време на Екатерина, Варна е нападана и по суша, и по море - такова е геостратегическото положение. Затова във Варна в края на османския период има 12-15 джамии - те са необходими на османската войска, защото трябва да се помолиш преди битките, а не защото преобладава османското население тук. Друга особеност, която определя и тези странни събития по време на Освобождението е, че населението тук е 21 хиляди, от които само 3 500 са българи - във Варна преобладават гърците. 

Какви са проблемите, с които са ангажирани варненци, докато се решават мирните договори?

Имотни. Но за това по-късно. Любопитни сведения има как се случва, как стига във Варна вестта за примирието. За да се стигне до подписването на предварителния Санстефански договор, в края на януари се получава известието за Одринското примирие - руските войски научават за примирието по-рано. На 50 км от Шумен са, тръгват парламентьори с бяло знаме към крепостта Варна. Излизат представителите на Османската империя - по това време крепостта Варна се охранява от египетски корпус под управлението на принц Хасан. Според мен това спасява Варна от такива ексцесии, които се случват по време на Руско-турската война в Шабла и Каварна. Във Варна не се случват такива неща, именно защото египтяни охранявали крепостта по това време. Когато излизат египтяните от крепостта, те с изненада разбират, че е обявено примирие. Те са били изключително въодушевени - съвсем разбираемо е. В студените зимни дни арабите вече имат надежда за завръщане у дома - там, където не вали сняг. Тогава тук са били сурови зими. След като разбират за примирието, те са поканени от принц Хасан, който им устройва прием  - с френска кухня, а около него - европейци за помощници, които се договарят за демаркационната линия. Принцът им осигурява турска баня. За всички това е бил един добър малък момент на фона на толкова месеци война. След това парламентьорите се изтеглят и остават да дочакат подписването на мирния договор. Във Варна не се случва нахлуването на руски войски.  27 юли - тогава е официално Освобождението на Варна. Но какво се случва тогава? Ако някой си мисли, че тогава руските войски влизат и властта е предадена, не е така. На 27 юли е рожденият ден на руската императрица - това, което четем в една дописка от вестник "Зорница" е, че 300 руски войници са влезли във Варна. Но те присъстват на молебен, а около стените на Варна е имало 10 хиляди войници руска власт. Властта не се е предала още в ръцете на русите - фактически властта се предава официално на 23 октомври. 

Какво се случва във Варна през този период? Периода между 3 март и 23 октомври?

Имотни проблеми, защото знаем, че етническият колорит на Варна е богат, но тук преобладават гърците. Те са богати и образовани. Тук гърците се надяват Варна да бъде обявена за Елино-гагаузка република. Варна не е включена в диоцеза на Преславската епархия. Той остава под влиянието на Константинополската патриаршия. Тук българите са малко и се чака решението за Варна, а то се взема на Берлинския конгрес. 

Берлинският договор добър ли е за Варна?

По клаузите на този договор е разрушена крепостта. Варна на практика вече може да се върне в своя статут на международно търговско пристанище, а не на крепост. А това създава поминък. И другото - Варна става притегателен център за тези българи от Тракия и Македония - разделянето на българските земи на Източна Румелия и Княжество България за Варна се оказва прекрасно, защото започват първите бежански вълни от Тракия и Македония. Ако тези българи знаеха, че само след седем години ще се случи Съединението, щяха да почакат. Затова Варна много бързо се превръща в български град, защото има поминък. Тя става притегателен център за заможни и образовани българи. За кратко време тук се заселват активни българи... Това са хора с чувство за мисия. Да не забравяме, че по онова време в Европа на мода са френските идеи - тези българи, наследници на заможните родове от Троян, Трявна и Копривщица, се завръщат в България не с чувство на малоценност, а с чувството на мисия да възстановят Третото българско царство - те знаят, че са наследници на най-старата европейска държава. 

Останалата част от интервюто със Стефка Мухтарова от Музея за Нова история на Варна чуйте в прикачения звуков файл: