Каква е историята на първите грамофонни плочи, записани във Варна и кой е Стоян Бешков?

Ценно дарение получи Музеят за нова история на Варна.

Проф. Венко Бешков, внук на Стоян Анастасов Бешков - дългогодишен учител по музика във варненската мъжка гимназия „Фердинанд I”, дари четири оригиналните грамофонни плочи, на които са записани вокални изпълнения на неговия дядо.

Записът е направен през 1906 година във Варна от германската фирма „Одеон Рекърдс“ и е първият подобен в морския град.

С проф. Венко Божков разговаря Светлана Вълкова:

Разкажете ни първо за своя дядо.

Моят дядо, Стоян Бешков, е родом от Свищов. Заминава след завършването на гимназията в Одеса, Русия, където учи оперно пеене. След това решава да стане учител по музика във Варна, с което избира скромния път на учител по музика в България, вместо кариера на тенор във Виена. Тук като учител преподава музика и руски език в Мъжката гимназия. Бил е много строг с учениците си. Имайте предвид, че боят тогава не е бил забранен, бил е възпитателно средство. Когато е минавал по улицата, са казвали: "Бешков иде!". Имал е авторитет, и то не само заради боя. (усмихва се). Имал е авторитет, бил е с чувство за хумор, с поведение и нравственост за пример. Той е създател на черковни ученически хорове във Варна и се е занимавал с това през цялото си свободно време. Създал е семейство - има 4 деца. Оставя един нравствен пример за всичките си потомци.

Вашият дядо е автор на музиката на първата приспивна песен след Освобождението.

Да, казва се "При люлката". Дядо ми отдава целите си сили и възможности в полза на България. Когато вече на стари години неговите синове са го питали дали не съжалява, че е избрал този път, той е казал, че в никакъв случай не съжалява.

А Вие имате ли лични спомени с него?

Не. Той е починал през 1930 г., а аз съм роден през 1946 г.

Разкажете ни за дарението.

Да, това е тефтерчето, където е писал оценките на своите ученици.

Искам да спомена и малко за делото на моя баща - инж. Николай Бешков, който е написал история за електрификацията на Варна, както и за чичо си, акад. Анастас Бешков, географ, под чиято инициатива и предложение се изгради пристанището Варна-Запад. Това са примери за мен - дядо ми, баща ми и този мой чичо, че човек трябва да бъде почтен, полезен и добър, колкото може!

За стойността на дарението Светлана Вълкова разговаря и с уредника в Музея за Нова история на Варна Тео Роков.

Те не са от виниловите плочи, при всяко просвирване релефът им се изтърква и няма да се просвирват. Видимо е как, като се придвижва стоманената игла, се изглажда релефът. Тези плочи са били с ограничено време на употреба - ще разчитаме на дигиталния запис, трябва изчистване на фона, леко е глух, но това е духът на времето! Няма как да е стерилно! Чува се специфичното пукане на плочата - така се пренасяме в начелото на 20. век и се усеща музикалният дух във Варна!