Виолина Желязкова: Трябва много силно да искаш да разказваш истории, за да си добър PR

Виолина Желязкова е варненка, завършила е IV Езикова гимназия "Фредерик Жолио-Кюри", след това учи науки на информацията в Париж, Франция и завършва магистратура в ИУ - Варна. Много рано в професионалния си път, още на 26 години, поема риска и основава собствена маркетингова и комуникационна агенция във Варна. HYPE e от малкото агенции, които успяват да се утвърдят извън столицата и вече девет години успешно работи основно за комуникационни кампании, свързани с корпоративната социална отговорност и много обществени каузи в морската столица и в региона. В предаването "Златното сечение" Виолина споделя някои от важните условия за това да бъдеш добър специалист в публичните комуникации днес, кои са трудните кампании, колко важна е честността и принципността в общуването, какво означава да имаш социално отговорно поведение и защо е важно младите хора да имат активна гражданска позиция, независимо къде в политическия спектър биха определили себе си.

- Образованието ми преминава през любимата Френска гимназия в град Варна, в последствие заминах да уча в Париж във Франция "Науки на информацията и комуникацията". Всъщност още в гимназията  умението ми да пиша, да говоря, някак си да приковавам вниманието, когато извършвам тези дейности, естествено ме насочиха към тази област. След това - магистратура във варненския Икономически университет и всъщност още доста млада, на около 20 години по време на стажа ми от моята бакалавърска програма, попаднах в единствената тогава ПР агенция във Варна при Анета Недялкова. Страхотно си паснахме, много ми хареса работата и установих, че съм редкият може би случай, в който хората учат нещо, което им се отдава донякъде, надявам се, и което биха искали да работят. След това работих в София в голяма агенция, което беше супер ценен опит, тъй като там оборотите са големи и там са големите клиенти. Няма какво да се лъжем - във Варна нямаме толкова много от такъв мащаб бизнеси, които биха могли да си позволят пълнокръвни публични комуникации. След това се завърнах  във Варна и по стечение на обстоятелствата, съвсем случайно може да се каже, се наложи да си отворя моята ПР агенция. Не толкова, че се наложи, но така се подредиха нещата от живота, че това беше подходящ момент при все че моите планове бяха малко по-нататък да го направя, защото бях само на 26 години. Това се оказа и лесно, и трудно - трудно е от гледна точка на това, че човек на 20 и няколко години все още има нужда от свой ментор, но пък съм намирала други начини във времето да продължа да се уча в професията, примерно от клиенти с мениджъри с по-богат опит. Общо взето това е пътят ми. Може би е интересно да спомена, че около 3 години работих и за една американска агенция, специализирана в комуникационни кампании за каузи от обществена значимост, корпоративна социална отговорност и така нататък, където също научих много, имах шанса да работя за международни организации и това допринесе доста за моя опит.

- Науки на информацията и комуникацията. Откъде започва това обучение във Франция?

- Това е много интересно всъщност. В България не съм сигурна, не познавам в дълбочина всички учебни програми, но точно такава специалност не съм убедена, че има. Във Франция всички, които имат желание да се занимават с такъв тип професия, включително журналистика, първо учат бакалавърска програма по тази по-обща специалност, след което се профилират. Става въпрос за различни, на първо място, теоретични дисциплини като семиотика, лингвистика, въобще науки на комуникацията, история на комуникацията, кибернетика и пр. - такъв тип науки, които наистина изучават комуникацията както технически, така и ментално - има дисциплини като психология на комуникацията, музика в комуникацията, образи, семиологичен анализ.... Доста са нещата, има много теоретични дисциплини, но същевременно имаше и ателиета, които бяха по-практически насочени.

-  Кое е това, което те накара да останеш в тази по-дейна, практическа и приложна страна на тази професия?

- Всъщност аз не съм се отказала и от другото, даже в момента пишат академична теза на тема "Изкуствен интелект във връзките с обществеността", тъй като и на мен това ми е много интересно, а и човек с годините все повече му е важно да се насочва към науката. Като говорим за практическата част на нашата професия, мисля, че има много митове - например, че е много забавна, едни пиарки се разхождат наляво и надясно и пр., и пр.  Всъщност е много повърхностен поглед към това, което ние правим, но, да, има динамика, има го това, че ние всеки ден имаме различен работен ден и се срещаме с нови хора. Проектите са безкрайно разнообразни - може да бъде някакво културно събитие или нещо много строго корпоративно и т.н. Така че, да, има я тази динамика и наш ангажимент е ние да се напасва към нея и със сигурност за един млад човек това е много, много привлекателно.

-  Освен това, тази работа не те приковава към компютъра или телефона, или смарт устройствата...

- Истината е, че и ние сме все повече и повече приковани към технологиите...

- Така се променя професията или така се променят организациите?

- И двете, няма как - обществото се променя по този начин и с всички ни е така. Все повече сме "в телефона", което има и своите положителни страни - доста по-ефективни сме, много неща може да се свържат буквално от телефона ни за 2 секунди, а не както преди, когато трябваше непременно да отидем до офис... Динамиката е много по-различна и в крайна сметка светът е какъвто е и не можем да го върнем обратно. Да, живият контакт е страхотно нещо, но нещата по някакъв естествен начин вървят в посока дигитализация все повече и ние сме приковани към устройствата си...

- Не става ли по-скучна, по-стерилна и по-шаблонна комуникацията по този начин? Какви са наблюденията ти? Не става ли твърде банално представянето на събитията и т.н.?

- Донякъде  това е и нашата роля - да се опитваме да прескочим тази бариера и да се опитваме да сме иновативни, интересни в комуникацията си. Има такива начини, разбира се, тук е много свързана и креативността. Със сигурност обаче дигитализацията ограбва от комуникацията като човешко умение, като нещо, което развива човека, дава му обратна връзка за него самия. Всъщност комуникация има, когато има обратна връзка. Това е, с което започва образованието за комуникациите -  има една фундаментална диаграма, имаме изпращач на съобщение, съобщение, получател и обратна връзка. Без обратна връзка няма комуникация, има само изпратен сигнал. Разбира се, по пътя на това съобщение има и т. нар. "шум в канала", който може да чисто технически, а може да е и нещо абсолютно абстрактно. Това, че ние сме различни хора и това, че някой от една страна казва едно, ние трябва да имаме пълното съзнание, че човекът от другата страна е със собствен багаж и опит и въобще психология и може да го приеме по съвсем различен начин. И тук идва добрата комуникация - всъщност това мисля, че е ядрото на нашата професия, изравняване на тези несъответствия, когато трябва да се комуникира с толкова голяма аудитория, с толкова много хора, защото понякога една организация има хиляди, стотици хиляди клиенти. Тук точно е нашият професионализъм да успяваме да намерим тези послания и сравнително чисто да ги предадем на аудиторията, така че те да не се загубят и да няма объркване по този комуникационен канал.