Галеристът Борис Стателов: Всяка изложба за мен е празник!

На 18 юни варненската Галерия 8 навърши 35 години. Това е първата частна галерия у нас след 1944-та и преди промените от 89-та.

Открита е на 18.06.1988 г. в 18 часа на ул. „Братя Шкорпил“ 8 във Варна с изложба живопис, рисунка, графика и скулптура, представяща творчеството на автори от три генерации на българското пластично изкуство.

През изминалите години кръгът на авторите на Галерия 8 е няколкостотин. В него се включиха и художници от Полша, Русия, Холандия, Япония и Украйна и др. От 1994 година варненската галерия експонира и художествена фотография. Галерия 8 е гостувала със свои колекции във Виена - галерия Лехар, в София – галерия Арт 36, Галерия НБУ, „Кредо Бонум“, “Летни салони на частните галерии”, в Пловдив – “Първи панаир на частните галерии”, Галерия „Дяков“, Балабановата къща, участва и във варненския Фестивал на пластичните изкуства "Август в изкуството", както и във Фестивала на съвременното изкуство CONTEMPO.

По повод рождения ден е подредена изложба с творби на авторите, които са участвали в първия вернисаж: ГЕОРГИ БОЖИЛОВ-СЛОНА, Милко Божков, Мария Зафиркова, Альоша Кафеджийски, ИВАН КИРКОВ, ДИМИТЪР КИРОВ, Веселин Начев, Емил Попов, Иван Русев, СВЕТЛИН РУСЕВ, Иван Славов, Ангел Станев, Стоимен Стоилов, ВАНКО УРУМОВ И СТОЯН ЦАНЕВ.

Изложбата може да бъде видяна до 18 юли всеки ден от 16.00 до 19.00 часа на ул. „Братя Шкорпил“ 8а.

Как беше създадена Галерия 8 разказа пред Светлана Вълкова нейният собственик Борис Стателов:

Първата изложба беше на 18 юни 1988 година. Някои от авторите в нея вече не са живи и те участват с работи от различни колекции. Останалите художници нарисуваха специална творба за юбилейната експозиция.

Да се върнем 35 години назад. С каква идеята създадохте тогава галерията?

Причините бяха няколко. Първо, излезе едно постановление, което разрешаваше на художниците да излагат по улиците – предимно икони, бабите да продават плетени чорапи на пристанището и т.н. Тогава с Милко Божков и Стоимен Стоилов написахме едно писмо до шефа на културата във Варна, в което казваме, че изложбената зала на бившия булевард „Ленин“ (сега Галерия „Графит“) е недостатъчна да се показват варненски художници. Малката зала за изложби до фонтаните също не беше достатъчна. Мотивът ни беше: един Гяуров не може да излезе пред общината да пее – на него му е нужна зала, същото се отнася и за художниците – не може такива платна, които са кавалетно изкуство, да бъдат продавани на улицата.

Баща ми беше починал, той имаше лекарски кабинет и чакалня, които използвахме да преустроим в галерийно пространство. Когато бях в командировка в Гданск, Полша, през 1985/6-та, там видях, че има и малки галерийки. Дотогава за мен галерия беше едно голямо пространство, тип музей. По техен модел аз направих тази галерия. Имах подкрепата първо на съпругата си, после на приятели художници – Веселин Начев, Милко Божков, Димитър Трайчев, Мария Зафиркова. Благодарен съм и на Светлин Русев, за когото има много противоречиви мнения, но той възприе идеята, просто я прегърна и не попречи за реализирането и. Така тръгна галерията.

В едно отношение съм много доволен, даже самодоволен, че можах да покажа такива големи български художници, които във Варна не бяха гостували със самостоятелни изложби.

Важното е, че поддържате качеството вече толкова време. Това е най-трудното може би...

За качество не бих говорил, но това, което показвам, е в две направления: художници, с които обичам да работя и познавам лично – за мен е много важно да познаваш един художник, така можеш да влезеш вътре в неговите работи; експериментирам и с млади, току-що завършили художници – търся между тях автор, който на мен ми допада и би имал някакъв просперитет в бъдеще.

Неусетно минаха годините. И всяка изложба е тръпка за мен, защото влагам и емоции, и малко пари...

Да говорим за откупки няма смисъл, това не е комерсиална галерия и никога на е била. Не е това идеята и.

Да.

Нещата са обречени предварително, както се казва... Но това е преживяване за душата, празник за душата.

Всяка изложба за мен е празник!

35 години празници...

... и няколкостотин изложби.

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл: