Лесна работа: За какво стават младите?

Днес в автобуса наблюдавах странна ситуация... Едно момиче не стигна навреме, за да се качи. Пътниците реагираха бързо, шофьорът отново отвори вратите и вторият опит се оказа успешен - момичето се настани в превозното средство.

Тази обикновена делнична ситуация можеше да бъде забравена още преди следващата спирка, но на възрастна жена й хрумна с възмутен тон да обобщи видяното по следния мъдър начин:

- Младите вече за нищо не стават!

Първо не повярвах на ушите си. Предполагам, за да изчисти всякакви съмнения за такива като мен, тя отново повтори на висок глас:

- Да. Младите вече за нищо не стават... Ние някога...

Поех дълбоко дъх, за да преглътна очевидната несправедливост на това грубо и напълно безпочвено обвинение. И прехапах устни, преди да я залея с въпросите:

- Вие някога какво? Отваряхте вратата на автобуса с вълшебна пръчица, от устата ви вместо думи излизаха скъпоценни камъни и не вървяхте, а летяхте три педи над земята. Чакай малко! Ако сте летяли, за какво ви е било да се качвате в автобус? А щом не сте се качвали, вероятно и вълшебната пръчица отпада. Е, то май всичко отпада. Значи вие някога какво? Точно както ние сега.

Да обиждаш хората е проява на грубост и лошо възпитание. Обикновено в такива случаи казваме, че обидата е безпричинна. Само че аз съм сигурна, че причина има и тя винаги е в човека, който обижда. Недоволен от нещо в собствения си живот, вероятно недоволен от себе си, станал накриво сутринта или още по-лошо – ставал накриво много сутрини подред. Такива едни неща... Простички, но много мотивиращи в неправилната посока.

Изобщо нямаше да губя време и настроение да ви занимавам с темата, ако не мислех, че това е напълно излечимо. При добро желание, човек може да изсветли и украси мислите си, а следователно и цялата си нагласа към света. Последното, разбира се, веднага променя отношението, поведението и думите. Безпочвените грубости секват и цялата тази нелепост в стил „Младите вече за нищо не стават“ преминава в любезност, приемане и разбиране. Още повече, че младите са порасналите деца на същите тези възрастни хора. Възпитани от тях, научени от тях, /къде съзнателно, къде – не толкова/ оформени от тях като характери.

Отварям темата, защото вярвам в теорията на Джон Кехоу, че живеем в огромна мрежа от енергия и ако решим да отпечатваме успех в подсъзнанието си, то създава постоянна вибрация на тази енергия, която резонира в цялото. Според Кехоу започнем ли да мислим в тази посока, подсъзнанието работи денонощно с вибрацията на успеха, привлича към нас хората и обстоятелствата, необходими за този успех. Не е изненада, обаче, че подсъзнанието ще работи също така усилено да привлече към нас и обстоятелствата, необходими за провала ни - при положение, че се фокусираме върху провала.

Така че: каквото си харесаме. Черно, бяло, многоцветно. Въпрос на избор. Подсъзнанието не прави преценки, не цензурира. Работи с мислите, желанията, надеждите и страховете, които позволяваме да обитават съзнанието ни.

И още нещо: всеки ден срещам прекрасни млади хора! Те работят от сърце, вярват в каузи, правят света по-добър и живота – по-смислен.

Лесна работа е да осъзнаем, че сме щастливци с тези прекрасни млади хора наоколо.

От нас се иска толкова малко!

Да виждаме доброто в тях, да ги обичаме и подкрепяме.