Кап. Янчо Калчев: На круиз всеки иска да здрависа капитана на кораба

55 години от официалното откриване на Морска гара-Варна се навършиха т.г. Пасажерският терминал на Пристанище Варна е официално открит на 28 юни 1968 г.

В 7 часа, следващата в 8 часа, в 8.30 часа имаше от Варна през Несебър, Бургас, Созопол и тогавашния Мичурин, сега Царево. Тогава България имаше 10 комети и всичките вървяха пълно-пълно, на юг и на север, обратния рейс - пътникопотокът беше много силен. Освен това имахме и задгранични пътнически кораби - три по мое време. Те поддържаха линиите Варна-Истанбул, тридневни, с туристи от контингента на "Балкантурист", които са дошли да почиват в България и са записали за екскурзия.

Цените бяха достъпни и затова беше най-предпочитания транспорт. Билетът до Бургас беше 5 лв., а 5 лв. беше нищо. Нашите кораби не бяха от голяма величина и превеждането на кораба в едно бурно море беше далеч по-сложно отколкото в едно бурно море, отколкото един голям кораб. 

Освен, че се движат имат и едно желание - да са на най-горната палуба, за да могат да гледат, а това влияе на устойчивостта на кораба за малките кораби, когато товарът се вдигне горе. Но, всичките ми спомени от пътническото плаване са много хубави. Красотата на местата, които съм посещавал, емоциите с пътниците винаги приятни.

Задължително, задължително, фигурата на капитана е основна за тях и всеки иска да контактува. 

Приличен е размерът й -  трите кейови места плюс малкото басейнче, което до нея и дългия кей, на който заставаше "Перун" и там можеше да застават. Приличен е размерът на морската ни гара. За размера на града това предполага нашата акватория. 

Трудно е да се каже, защото Морска гара остана сама да работи, а навремето тя беше под шапката на СО"Воден транспорт". За тези години, в които разказах, на Морска гара нямаше място - единият кораб тръгва и застава друг, беше постоянно заета, а сега е постоянно празна. А и какво стана - Морска гара и до нея само едни ресторанти и едни въртележки - то вече не е корабно място. Хората такива ресторанти и заведения си ги имат и у дома си, те не идват да видят на нашата гара какви кръчми имаме. Много не й виждам бъдещето, при положение, че и държавата няма политика да развива такъв флот и туристическите организации вече са много пръснати и със своите интереси, но не и с обединен интерес за осигуряване на голям пътникопоток. Просто Морска гара ще остане такава, каквато беше в спомените, но дали ще се възстанови живота на нея не мога да кажа. Там работеха цели семейства, моята съпруга, например беше информатор на гарата, аз със кораба постоянно бях там, децата отраснаха на Яхт-клуба. Имаше семейства, чиито живот беше свързан с този туристически бизнес, а сега кой е там - никой, ресторантьори.