Лесна работа: Работа за забавление

Имали ли сте работа толкова вдъхновяваща, че изобщо да не я усещате като задължение?

Аз съм така цял живот. Захващам се с неща, които обичам, наслаждавам се, докато ги правя и се чувствам прекрасно.

Светът е пълен с хора като мен. Е, светът е пълен и с други хора, които не са толкова щастливи, докато правят нещата, а това, разбира се, ги изнервя и напряга. Не може да се каже, че времето на тези - последните минава добре. Определено не може да се каже.

Сещам се за книгата „Буда и суперзвездата“, където вдъхновяващият Вишен Лакиани твърди в същия стил на мислене и действие, че когато правиш онова, което обичаш, не се налага да работиш в нито един ден от живота си.

Звучи прекрасно, нали? И се усеща като такова, стига да го пожелаеш, да го постигнеш и да успееш да го задържиш.

В началото на историята Лакиани цитира Ел Пи Джакс. Според него майсторът в изкуството на живота почти не прави разлика между работата и играта, между труда и свободното време, между тялото и ума, между образованието и почивката си, между любовта и религията си. Това е така, просто защото майсторът трудно може да разграничи тези състояния. Той преследва собствената си представа за съвършенство във всичко, което прави и оставя на другите да преценят дали всъщност работи или се забавлява. Самият той смята, че винаги съчетава двете неща едновременно.

Вчера наблюдавахме барман, който приготвяше коктейл и не подозираше, че някой го гледа. Повярвайте, беше изключителна радост да видим с какво удоволствие смесваше съставките, как блестеше погледът му, как си личеше, че цялото му същество се наслаждава на тази дейност. Беше като Пикасо на коктейлите, изпълни чашата с цветове и красота, с вкусове и аромати и си личеше, че правенето на всичко това е нещо, което го забавлява. Тогава отново се сетих за думите за майстора, защото те оживяха пред очите ми: един човек гонеше собствената си представа за съвършенство, докато едновременно работеше и се забавляваше.

Помислете си колко много хора от различни бизнеси сте виждали да постигат същото състояние, в което работейки, всъщност не работят, а се радват, създават, осъществяват идеи, общуват с хубави хора, отдават се на любимо занимание, наслаждават се и нещата се получават толкова хубаво, че всички наоколо са доволни от резултатите!

Всеки може да постигне това. Може би първо трябва лек начален тласък, за да попадне на правилното място. Или по-скоро не. Да си създаде правилно място. После е лесна работа.

Е, тогава предлагам да не тъгуваме за лятото и за ваканцията. Септември е чудесното начало на всички хубави неща, които можем да направим. И едно от важните, според мен, е да си създадем живот, в който да усещаме работата като хоби, забавление и радост.