Съдът обяви за нищожно разрешението за поставяне на шатри пред ресторант в Морската градина

Административен съд – Варна със свое решение от днес обяви нищожността на разрешение на главния архитект на Община Варна за поставянето на 10 шатри пред ресторант в Морската градина.

В мотивите си съдът посочва, че разрешението е издадено при приложение на неправилния закон (ЗУЧК, вместо по ЗУТ и издадената въз основа на чл. 56, ал.2 от него Общинска Наредба). 

Съдът приема, че не главният архитект, а кметът е компетентният орган, поради което следва и безспорният извод за липса на компетентност на органа.

Като основание за нищожност съдът сочи и липсата на съгласие на собственика на земята и пояснява, че „от представените от страните доказателства, не се установи наличието на такава връзка, въпреки дадените от съда указания към главните и заинтересованите страни в производството.“ 

В мотивите се казва, че доказателства за наличие на правнорегламентирана връзка между държавата, представлявана от Областния управител на област Варна и „Овърсийз Хоризонт“ АД, не е представена, като е установено, че няма сключен договор за наем, с който определените места за поставяне на шатрите в двата държавни имота са отдадени под наем. 

Съдът посочва, че е безспорно по делото, че целта на разрешението за поставяне на преместваемите обекти в полза на „Овърсийз Хоризонт“ АД,  е търговска, а не е безвъзмездна за всички жители и посетители на  Варна.

Липсва изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемите обекти площ, каквито са изискванията на закона. В резултат, издавайки процесното разрешение за поставяне на ПО, гл. архитект на община Варна е надхвърлил правомощията си и произнасянето на органа по недопустимо искане води до опорочаване на оспорения административен акт до степен на нищожност.

По делото се установи и несъответствие с целта на закона. От доказателствата по делото е видно, че преместваемите обекти, за които е издадено протестираното разрешение от 18.01.2022г., са съществували на място преди издаване на акта. 

Съдът прави извод, чене е редно актът да се издаде след поставяне на преместваемите обекти, за да валидира със задна дата тяхното съществуване.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок.