534 нови археологически находки са постъпили във фондовете на Варненския музей

В Деня на археолога – 14 февруари - екипът на отдел „Археология“ при Регионалния исторически музей във Варна представи своята дейност през изминалата година, както и най-значимите открития на специалистите.

През 2023 година обектите на отдел „Археология“ са посетени от над 115 хиляди души, като най-голям интерес е имало към Аладжа манастир, който е с напълно обновена експозиция – повече от 67 хиляди души. Следват Археологическият музей, в който са влезли около 30 хиляди посетители и Големите Римски терми – с 16 хиляди.

Научно-изследователската работа включва 11 спасителни проучвания в резервата „Одесос – Варна“. От проведените редовни археологически разкопки 5 обекта традиционно са финансирани от Министерството на културата – Варненския халколитен некропол, къснохалколитното селище при гр. Суворово, крепостта „Петрич кале“ в Община Аврен, късноантичната крепост на нос Св. Атанас в Бяла и Марцианопол в гр. Девня.

Община Варна е финансирала спасителните проучвания на раннохристиянска църква до с. Звездица.

Нови 11 гроба от Варненския некропол са проучени през миналата година, каза ръководителят на обекта, д-р Владимир Славчев. След 30-годишно прекъсване, през 2021-ва беше възобновена работата по този изключително важен обект от световно значение. В два от гробовете археолозите са открили златни украшения. Особено интересна е находката на една красива огърлица с висулка от тип, който не е намиран досега на територията на Западното Черноморие.

Археологът д-р Васил Тенекеджиев представи един обект от спасителните проучвания в рамките на града – на ул. „Сан Стефано“ 27. Останки от различни исторически периоди са намерени в парцела, сред тях са две антични улици с каменна настилка. Специалистите са попаднали на една интересна колективна находка – метални апликации с човешки изображения, изработени от сребро с позлата.

Изненадващо откритие направиха археолозите при разкопките на крепостта „Петрич кале“, което засега няма научно обяснение. Става дума за голямо, вкопано в скалата съоръжение. При първите проучвания през 60-те години на миналия век то е определено като „щерна“ – водохранилище. По-късните разкопки показват, че предназначението му вероятно е било друго, а размерите му са много по-големи, отколкото се е смятало.

Д-р Мария Манолова, ръководител на обекта, обясни:

През 2023 година във фондовете на отдел „Археология“ на РИМ-Варна са постъпили 534 нови находки от разкопки.