Лесна работа: Празнична наздравица

Светъл празник! Възкресение. И животът зарпочва отначало – още по-вълнуващ, ярък, красив, смислен и вдъхновяващ. Градът ухае на домашен козунак. Хората изглеждат по-благи. С Великден винаги идва преосмислянето. Затваряш очи и през мислите ти, като на филмова лента, преминават красивите и незабравими моменти:

Тройната дъга, която неочаквано те привлече, сякаш с нея божествена природна сила бе свързала важни точки от живота на града.

Моментите, когато круизният кораб отплава от поредното пристанище, по уредбата звучи Бочели и неговото „Време да се сбогуваме“, което подсилва прелестните гледки и прави преживяванията спиращи дъха.

Всички вълшебни картини, на които животът ни дава шанс да се наслаждаваме.

Ясното небе в зимна нощ в планината, когато звездите са толкова близки и неустоими, че е достатъчно да протегнеш ръка и цялата вселена от нежност и сбъдване вече е твоя. Младежът, който свири на цигулка. Мелодията на „Говори тихо, пюбов“ се носи над очарования град, далеч и нагоре - над мислите, чувствата и мечтите. Издига се красиво и вълнуващо, сякаш самата вселена дирижира, сякаш всички ние сме малки, крехки и добре подредени прашинки любов в забележителния космос на битието.

Екскурзията, по време на която показа на детето си колко вълнуващ е светът и как всяка секунда в него се отварят врати към нови, смислени хора и неща. Стига да видиш, да последваш, да продължиш.

Онзи незабравим ден, в който детето ти, вече пораснало, сподели, че е успяло, сбъднало е мечта, нешата са се получили и когато сърцето ти кротко се усмихна, защото да!, всичко е наред. Започва неговата нова история, която всъщност е продължение на твоята - едно по-силно, по-умно, по-вдъхновяващо и добро продължение. Щастливите сълзи, с които посрещна тази вест и спокойствието, което тя ти даде, осмисляйки целия извървян път, с болките, трудностите, предизвикателствата.

Всички вълшебни мигове до днешния празник, когато нещата са както преди, изпълнени с възкресение, светлина и любов, но и не са същите, защото отдавна сте си сменили ролите и сега ти си човекът, който с широко отворени очи очаква порасналото му дете да му разкаже и обясни света.

Да вдигнем наздравица! За силата, мъдростта и светлината на този очарователен живот. Наздраве, че всичко е съвършено! И нека да продължава така!

За мечтите, които успяхме да превърнем в спомени и за всички останали мечти, които предстои да сбъдваме. 

За всяко ново начало. За всяка следваща първа стъпка.

За пролетта в сърцата и в живота. За синьото на небето.

За свежия аромат на море, който ни съпътства където и да отидем.

За погледа, който търси морския простор някъде там - в примамливата прелест на хоризонта, дори да се намираме на стотици километри от най-близката вълна.

За песните, които разтуптяват сърцето.

За картините, които ни пренасят на любими места в друго време.

И най-важното: за хората, заради които си струва цялата тази прелест да бъде изживявана отново и отново. За хората, които обичаме. За хората, които ги е грижа дали в погледа ни валят дъждове, или грее пролетно слънце. За хората, които са с нас, когато вдигаме тази наздравица и ще продължат да бъдат с нас в други моменти, когато няма да имаме сили за наздравици.

За хората, които правят живота ни смислен и красив, мотивират ни да посрещаме с желание всеки нов изгрев и да се радваме на съвършенството на всеки следващ залез.

За тези прекрасни хора и за любовта, която изпълва и повдига сърцата!