Имат ли вяра жителите на област Добрич, че един ден и те ще се движат по европейски пътища

За изоставането на инфраструктурата на област Добрич се говори от години и отново от години се леят обещанията на политиците да се обърне повече внимание на Североизточна България. Реалността показва, че поетите ангажименти остават само във времето на предизборна кампания и веднага след нея Добруджа остава точно толкова в периферията на националната политика, колкото е била и при предходните управляващи. С течение на годините тази тенденция си личи все повече и резултатите от нея не закъсняха. Областта е без инвестиции, най-бързо обезлюдяващият се областен център е Добрич, населението намалява със скорост, отвеждаща областта сред челните позиции в страната, а свързаността и пътната инфраструктура са като огледало на безхаберието.

Протестите на жители на село Кардам са много и от години, но те едва ли са предполагали, че пътят от Генерал Тошево до ГКПП Йовково в средата на 2024 г. ще продължава да е в същото си окаяно състояние. 

Трудно може да се каже, че това е път, а това е входната врата към България. Пътят е и опасен. Защо е необходимо с протести да постигаме това, което ни се полага, това споделиха недоволните хора от Кардам през декември 2021 година.

Политическата си реторика върху този път тренираха десетки кандидати за народната любов, упражняваха се в обещания, в поети ангажименти, в осигуряване на пари, а влезли вече във властта много бързо намираха поредното оправдание защо хората трябва още да почакат. Жителите им обясняваха, че това е входът на България, че потокът от камиони е огромен, че опасностите са твърде много, но в крайна сметка с годините все повече хората се убеждаваха, че не са вход, а изход на страната ни. 

Много пъти стачкувахме, нито на йота не са ни удовлетворили желанията, казва разочарован мъж от Кардам три години по-късно.

Изключително важен за жителите на област Добрич е и друг участък от международния път 2-29 – Добрич – Варна. Многократно пътни експерти са сигнализирали, че този участък от 45 км е по-натоварен и от АМ Тракия, че е необходимо да се направи проект за неговото разширяване и той да е поне трилентов. Бърз преглед на местните медии ясно показва, че почти ежедневно по него има катастрофи. И отново се сипят обещания за високоскоростен четирилентов път, за ремонти, за какво ли не. От поне пет години единственото придвижване напред е отчетът на вече бившия областен управител на Добрич, който посочи, че средствата за проекта са осигурени или поне обещани. Но хората и на това са се наслушали.

Този път е с изключителна важност, част от международен коридор, трябва да има четири ленти. Трафикът е по-голям от този между София и Перник,  споделят запитаните за пътя Добрич – Варна. Те посочиха, че заради голямата  натовареност по него всеки ден има катастрофи.

Добруджа има две основни препитания – земеделие и туризъм. За какъв туризъм обаче можем да си говорим, когато всички пътища от областния център до морските градчета и курорти са отново в плачевно състояние. Дупка до дупка и кръпки, носещи спомените на години безхаберие. Всеки, който използва пътя от Добрич към магистрала Хемус през селата, вижда ясно разделителната линия на пътя при табелата, оказваща начало на област Варна. Вероятно една от причините все повече хора да предпочитат да поемат еднопосочно към други населени места, които не са най-отдалечени от централната власт.