Вятърната енергия в Черно море - възможност или заплаха?

Няма съмнение, че офшорните вятърни паркове имат потенциал, но когато говорим за изграждането на такива в българската акватория на Черно море, въпросът не е в това колко е полезен вятъра, а дали и колко духа, т.е. дали духа постоянно. Това коментира по време на дебат по темата „Вятърната енергия в Черно Море - възможност или заплаха?“ Александър Николов – бивш министър на енергетиката от квотата на ИТН в правителството на Кирил Петков.

Основните примери, които се дават по отношение на възможностите за развитие на вятърната енергия в морето са от Северно море и от Каспийско море, но ако там духа постоянно, в Черно море не е така, което води до съмнения за устойчивостта на една подобна инвестиция.

Другият възникващ проблем е демографията – фактор, за който рядко говорим или визираме, но който пряко влияе при планирането на каквито и да било инвестиции.

България е сред страните с най-бързо топящо се население в света, до 2050 г. прогнозите са, че българското население ще намалее с малко над една пета спрямо сегашните около 7 млн. души.
Отделен фактор е и структурата на населението, т.е. застаряването, което означава изоставане на страната не само, заради икономиката, каза Николов.

Според него т.нар. декарбонизация на Европа и в частност на България, за да е добре направена, предполага фокусиране върху изграждане на малки енергийни общности и оползотворяване на огромното количество имоти – частни, държавни, общински или индустриални, които да станат енергийно независими. Това означава например изграждането например на индустриални зони, които да са енергийно независими, поставянето на фотоволтаични панели на много повече места и др., посочи Николов.

Важно е обвързването на енергийните източници с потребителите на място.

Много е важно според него и къде и как се правят офшорни паркове – за поставянето на перки, без значение дали на сушата или в морето, се изискват 3-годишни изследвания на височина, посока на вятъра, сила и др.

У нас такива изследвания няма.

Не е ясно и какъв тип биха могли да бъдат потенциалните перки, как ще бъдат инсталирани предвид спецификата на Черно море, което е затворено и на 100 м. от повърхността наситено със сероводород.

Не може – категоричен е Николов, когато говорим за Черно море, да се базираме на данни от Северна Европа.

Още повече, че според него, слънчевата радиация у нас е по-висока от държавите в тази част на континента, вкл. и от Румъния, която има идеи за подобни паркове, а ние стоим като държава много добра по отношение на енергията от фотоволтаици.

Има значение и какви са разходите на индустрията в Европа при реализацията на подобни енергийни инвестиции, и у нас, каза Николов.

Според д-р Мария Трифонова, преподавател в катедра „Икономика и управление по отрасли“ на Софийския университет, офшорната вятърна енергия има голям потенциал и изграждането на паркове ще доведе до ръст на заетостта.

1 гигават парк дава 10 хил работни места. Данните, на които тя се базира обаче са от Великобритания и на база офшорни паркове в Северно море.

Ще има и пари, които ще бъдат за пристанищните мощности, които ще обслужват корабите, които ще са ангажирани със сервиза на парковете, смята Трифонова.

Според нея, Варна и Бургас могат да се превърнат в енергийни центрове, защото в това отношение са много активни Румъния и Турция. Последната обаче – припомням, не е държава членка на ЕС и там действат други регулации.

Защо продължаваме да говорим за офшорни вятърни паркове при условие, че има изключително много неясни моменти, които касаят екологията, свързаността със сушата и електропреносната мрежа, разходите за изграждане, технологията, цените и стигнем в един момент и до военния риск в Черно море? Чуйте коментара на Александър Николов в звуковия файл.