Лесна работа: Разговор с изкуствен интелект?

Правя ремонт. Наложи се да се свържа с представители на общинско дружество – едно от многото прекрасни дружества в страната, която обитаваме. Трябваше ми връзка с районния техник, отговарящ за инсталация в сградата. Обадих се, обясних. Гласът отсреща заяви:

- Освен районен техник, в сградата трябва да имате обучено лице. Обърнете се към него.

- Нямаме, - отвърнах.

- Трябва да имате.

- Но нямаме.

- Не може да нямате.

През следващите петнайсет минути гласът от другата страна на телефонната линия не спря да повтаря едно и също. Впрочем, ако искам папагал, ще си купя. При това ще го избера да ми е симпатичен, ще го науча да говори приятни неща, а не такива, след които трябват няколко валидола поне за частично възстановяване. Както и да е...

Осъзнах, че тази посока не води до нищо смислено и се опитах да върна разговора от несъществуващото обучено лице към въпросния районен техник. Последва безкраен и също толкова безплоден диалог, който ме доведе до единствения възможен извод: че районните техници на въпросното общинско дружество членуват в някаква много тайна организация и обикновените граждани в никакъв случай не бива да научават имената им, а не дай си боже да се докопаме до някой телефонен номер, тогава със сигурност ще дойде краят на света.

Това безумие отне почти цял работен ден. Дума след дума, час след час цветовете на деня избледняваха, а аз и майсторите вече не се усмихвахме. Сложихме пауза на ремонта и за първи път в живота си почувствах, ама болезнено почувствах, какво точно значи да очакваш Годо. Съгласна съм, че трябва да има обучени граждани, които знаят как да реагират в случай на нужда и, да!, това е крайно необходимо, но ако няма такива, какво правим? Дрънкаме безсмислици по телефона, докато ситуацията се усложнява? Звънях многократно и на аварийната група, обясних, че нещата са извън контрол и ако някой не съдейства, утре ще ги търся заради аварията, която неминуемо предстои.

Историята завърши щастливо и за това ще ви разкажа следващия път, а сега само си представих как във всяка жилищна сграда с подобна на нашата инсталация идват от дълбокоуважаемото, уникално общинско предприятие и обучават по един обикновен, напълно невинен гражданин да работи с помпи, налягания, бутони и други професионални елементи... Във всеки град с подобно предприятие - по един университет /да подготвят гражданите за доброволна работа вместо служителите, които получават трудово възнаграждение за същата тази работа/. Градът няма значение. София, Варна, където и да е другаде. Важни са обстоятелствата, които ни пречат да живеем спокойно, да разгръщаме потенциал в правилната посока, да даваме цялата си енергия за хубави неща и смислени каузи.

Вместо това - часове безплодни разговори. На жената от другата страна на телефонната линия й плащат, за да повтаря до откат едно заучено изречение. На страдалеца, който е на моето място, също му плащат, само че някъде другаде, за да върши работа, до която не може да стигне, изгубен в лабиринт от глупост и безсмислици. А искаме да живеем щастливо и смислено в един по-добър свят.

Ако не одобрявате разговор с изкуствен интелект, бих поспорила. Предпочитам го. Може да е изкуствен, но е интелект - първа крачка в правилната посока. На неинтлект, колкото и старателно да обяснявате нещата, няма как да стигнете до никакъв резултат. Просто нещото не е интелект и толкова.

Какво правим? Накъде сме тръгнали? Защо?