Празнуваме Димитровден!

Днес православната църква почита един от най-обичаните християнски светци - Солунския чудотворец, великомъченик Димитър.

Освен голям църковен празник, денят, популярен като Димитровден, е с ключово място и във фолклорната традиция. Народната памет и обичаи го свързват с идването на зимата, края на стопанската година, разплащането със сезонните наемни работници, началото на годежите и сватбите и още много други важни порядки в живота на българина.

Напоследък у нас масово се отбелязва и като Ден на строителя.

На Димитровден започвали годежите и сватбите. На празника момите играели т.нар. "сглядно хоро" (от "сгляда, сгледа" – избор на мома) пред ергените и техните родители. По традиция празникът и до днес се отбелязва с фамилни и общоселски събори, а песните и хората са неизменна част от тях.

Този ден е известен също и като Митровден или Разпус. С него завършва периодът, за който се наемат сезонните работници като говедари, овчари, ратаи, и става разплащането с тях. Понякога като заплата се дава, освен определената сума, още дрехи и по чифт цървули за всеки от зимните месеци. Започва и спазаряването на работници за следващата година.

Димитровден е изпълнен с много гадания за предстоящата зима и година: ако месечината е пълна - пълен ще бъде и кошерът с мед и ще се роят пчелите. Вечерта срещу празника, овчарите хвърляли в кошарата една тояга. Ако на сутринта овцете са лежали на нея, се смятало, че зимата ще е дълга, тежка и студена.

На Димитровден се извършва и обичаят "полазване" – старинна практика да се гадае в този ден по първия гост в дома. Вярва се, че ако в къщата първо влезе момче, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако посетителят е добър, сръчен и имотен човек, годината ще е здрава, богата и успешна.

Традиционната трапеза на празника е богата и на нея задължително присъстват курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле - с петел, ако именикът е мъж, и с кокошка - ако е жена. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки, банички с ябълки, печени ябълки, рачел, тиква.

Времето от Димитровден до Никулден народът нарича „Сиромашко лято".

Вярва се също, че Свети Димитър е брат на Архангел Михаил - покровителят на отвъдния свят, на умрелите предци. В съботата преди празника е една от най-големите задушници - Димитровската, на която се раздава варено жито и питки за помен. По това време на годината започват годежи и сватби.

На 26 октомври на масата се слагат курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки, ракия, както и различни ястия от зеленчуци.

На Димитровден празнуват Димитър, Димитрина, Димитричка, Димитра, Диман, Димана, Димка, Димо, Митра, Митре, Митьо, Митка.

По стар обичай на имен ден се ходи неканен и се носят бели цветя за именика, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави имениците цяла година.

С празнични литургии, концерти, изложби ще бъде отбелязан Димитровден, празник на градовете Видин, Сливен, Главиница, Айтос и Радомир. На днешния Димитровден празнува и крайграничната община Болярово. Празникът съвпада и с навършването на 50 години от обявяването на Болярово за град.