Радко Мурзов с ретроспективна изложба в ГХГ "Борис Георгиев"

Градската художествена галерия “Борис Георгиев” във Варна представя от 10 декември до края на 2024 г. изложбата “Графики и рисунки” на Радко Мурзов - емблематичен художник и създател на Школата по изобразително изкуство, оформила началните стъпки на поколения млади таланти от морската столица. Художникът е подготвил за тази изложба селекция от 65 произведения, които за знакови за посоките и периодите на творчеството му.

В дните на подготовка на изложбата Радко Мурзов споделя пред Нина Локмаджиева за ключови моменти от своето артистично израстване, белязани от творби, които са гръбнакът на изложбата в Градската художествена галерия на Варна:

“С тази изложба преминавам през целия си живот от Академията досега. Започвам с един етюд, в който ще видите академичната рисунка, за която професорите ме оцениха с отличен и похвала. Следват няколко цикъла рисунки - “За жената”, “Пулсации”, “Лято”, “Музи” и завършвам с графичния цикъл “Пространства” - модерни, почти абстрактни творби.

Включил съм и портрети - те са моя слабост, а и имах отлична оценка от Академията, моите професори виждаха в мен един добър портретист. Интересът към този жанр остана през целия ми живот и вие ще видите лицата на красиви жени и на мои приятели, на личности, които са били близо до мен и с нещо са ме впечатлили. Ще покажа дори едно портретче, правено преди Академията. А най-новият е на моя приятел Иван Кьосев, създаден миналата година. В портрета търся преди всичко силата на характера и приликата, той според мен трябва не само да носи философско излъчване, но и да има прилика. Винаги търся патетичното, героичното, лиричното, красивото най-вече.

Ще представя и последните ми графични творби, изпълнени в авторска смесена техника, които участваха в Биеналето на графиката - Варна 2023 - “Задушница” и “Балада за Стоимен Стоилов”. Кои мои работи от тази изложба бих посочил като ключови? Като цикъл бих отбелязал “Пулсации”. В него има графики, посветени на Яворов и Лора, Яворов и Мина, на Айнщайн и всички са с включване на фотографски елементи. А от началото на творческия ми път бих посочил цикъла “За жената” - техниката ми при него е работа с разтопен асфалт и кафяв молив за стъкло. Преобладават женските образи - някои са почерпани от натурата - като майка ми, съпругата ми и малката ми дъщеря като последователност във възрастта, а други са свободно интерпретирани. Цикълът “Лято” е от пастелни рисунки на голо тяло. Последният ми цикъл “Пространства” включва девет големи графики и смятам, че е най-високото постижение на моите графични търсения, които са започнали от реалистичната рисунка и са стигнали до едно абстрактно обобщение като пространства. За един творец всичко, което е сътворил, му е скъпо и е трудно да отличи нещо, но смятам, този цикъл и последните ми две графики, за които стана дума, са един връх в графичното ми изкуство.

През годините използвам различни техники, подчинени на идеите, които съм си поставил. Например, Пикасо сутрин е започвал с една работа, а следобед е завършвал с друга - той прави 16 пъти портрет на Жаклин - последната му съпруга - започва реалистично, а завършва с един схематичен портрет. Вече над 50 творчески години се ръководя от тази свобода, изповядвана от Пикасо.

Свободата е основното ми послание и към децата от Школата по изобразително изкуство. Рисуването и педагогическата работа - това са две неща, без които не мога. Изкуството е моя съдба, а педагогиката съм наследил от майка ми, която беше учителка, а и от това, че преди Академията съм завършил Софийския университет с филологическа специалност и две години съм учителствал - бях учител по руски език. Може би е призвание, защото трябва да обичаш децата, за да ги възпитаваш с обич, а не с дидактика и наставления, както често става в училището. Свободният изказ, свободната творческа рисунка, любовта ми към децата създават тая магия, която продължава толкова много години и ме вълнува. Има художници, които са много добри художници, но не могат да работят с деца, има и други, които са отлични педагози но не са художници, фактически аз покривам едно понятие художник-педагог. Художник е на първо място.

Аз съм спонтанен художник, работя много бързо и завършвам една творба на един дъх - за няколко часа. Последната ми живописна изложба “Кристализация” беше експериментална - с употреба на готварска сол - това са мои опити с акрилни бои, разтвори, в които солта повторно кристализира и се получават красиви неща. Това е нова вселена... Обичам откривателството, спонтанността, да се правят нещата на един дъх, с лекота. Реалистичните рисунки не могат да бъдат създавани така спонтанно, в началото съм се трудил и съм се мъчил много над тях. Портретът също не може да стане наведнъж - необходими са няколко етапа - връщам се към тях след някоя и друга година и ги поглеждам вече от гледната точка на опита. Критерият е времето, казано и в обикновения, и в преносния смисъл. Действително, докато рисуваш една работа, ти се запленяваш и мислиш, че си направил нещо велико, гениално, но когато се откъснеш, когато я погледнеш по-късно, ще откриеш някои неща. Дори при творбите от цикъла “Кристализации”, които са направени на един дъх, пак съм се връщал след няколко дни да ги огледам - когато съм отрезвял от първоначалното вдъхновение. Винаги има една отсрочка, една преценка. Тази изложба например е ретроспекция и е резултат на преценка - претеглил съм отново всичко през моя опит, за да покажа циклите, които през различното време и през различните години съм рисувал”.

Радко Мурзов е роден през 1939 г. в село Козаре, община Карнобат. Израства и учи в Карнобат. Дипломира се в специалност “Руска филология” в СУ „Св. Климент Охридски”. Преподава руски език в село Козичино и в град Поморие. През 1964 г. е приет в Художествената академия в София. Завършва специалност “Живопис” в ателието на проф. Илия Петров и проф. Петър Михайлов през 1970 г. Работи като художник в Металургичен комбинат „Кремиковци”.

През 1971 г. се установява във Варна. През 1976 г. е приет за член на СБХ. През 1977 г. е назначен за Главен специалист по изобразително изкуство в Окръжния съвет по култура – Варна. През 1978 г. напуска длъжността и работи като художник на свободна практика.

От 1971 г. ръководи “Детска школа по живопис” във Варна, получила множество медали и грамоти от национални и международни конкурси на детската рисунка. Представял е изкуството си в над 35 самостоятелни изложби в България, Германия и Гърция, както и в множество колективни изложби в България, Германия, Франция, Алжир, Япония, Русия, Полша, Македония, Португалия. Удостоен е със следните награди: Награда „Варна” - 2005 г., Почетен знак на кмета на Варна – 2010 г., Почетен знак на кмета на Карнобат – 2011 г., Почетен знак на кмета на Поморие – 2020 г. Отличен е с най-високото признание на обществеността на Варна „Почетен гражданин на Варна” – 2016 г.

В последните години Радко Мурзов откри няколко ретроспективни изложби, сред които в експозиционните зали на Съюза на българските художници на ул. „Шипка” 6 в София, на Националните литературни празници „Яворови дни” в Градската галерия в Поморие, в Художествения музей “Георги Велчев” във Варна - камерна изложба „Рисунки”. Миналата година той представи във варненската галерия “Графит” изложбата живопис “Кристализация”, която имаше своето продължение в Арт салона на Радио Варна през тази година.

Откриването на изложбата “Графики и рисунки” е на 10 декември 2024 г., вторник, от 18:00 часа на ул. “Любен Каравелов” 1.