Наследниците на Ташко Костов - Салашки с дарение към Музея за нова история на Варна

Наследниците на въстаника Ташко Костов - Салашки направиха дарение на Музея за нова история на Варна. Сред дарените вещи са лични принадлежности и оборудване, предоставени от внуците Анастас Станев и Васил Василев, както и от правнука Михаил Михайлов. Те получиха благодарствени грамоти от екипа на музея в знак на признателност. 

Траян Димитров, завеждащ отдел „Нова история“ във Варненския исторически музей, сподели за Радио Варна, че дарението е от изключителна стойност. Дарената колекция включва осемте ордена на Ташко Костов, сабята му, патрондаш, бинокъл, чанта, кутия за тютюн, кожен колан и фотографии. На една от снимките, изложена в музея, той позира с това оборудване. Поради липса на постоянна експозиция, дарените вещи ще бъдат достъпни за посетителите няколко месеца, след което ще бъдат включвани в тематични изложби, каза още Траян Димитров.

Анастас Станев, внук на войводата Ташко Костов сподели, че семейството възприема дарението като изпълнение на дълг към паметта на своя предшественик. Предметите са били пазени от майката на Станев, дъщеря на Ташко Костов, но след нейната кончина наследниците решили, че мястото им е в музея, сподели съпругата на Анастас, Свежа Станева. 

Ташко Костов е организирал чети от Варна за Илинденско-Преображенското въстание и се борил за освобождението на Македония и нейното присъединяване към България. За него това останала неосъществена кауза до края на живота му. По характер бил строг, но справедлив, уважаван както от семейството, така и от общността. Освен това, той активно допринасял за изграждането на Македонския дом във Варна и участвал в организирането на събития, свързани с въстанието, разказа Генади Генадиев - български общественик, дългогодишен председател на Македонско дружество „Гоце Делчев“, Варна, от възстановяването му през 1989 година. Той също уважи събитието - дарение на артефакти от Ташко Костов в Музея за история на Варна. 

Ташко Костов Христов е роден през 1874 г. в село Върбени (Егейска Македония) и е бил член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Участвал е като четник и доброволец в Балканската война и Първата световна война. През 1916 г. оглавява българо-албански отряд и е награден с орден „За храброст“ IV степен за заслугите си към националното обединение на България. Умира през 1975 г. във Варна, където в негова чест е поставена паметна плоча на сградата на Македонския дом.