Навършват се 114 години от рождението на Данаил Бекяров - краевед, адвокат, почетен гражданин на Добрич

На днешния ден се навършват 117 години от рождението на Данаил Стефанов Бекяров - краевед, адвокат, публицист, почетен гражданин на Добрич

Данаил Бекяров е роден в Добрич. Завършил е право в Париж - Сорбоната. Бил е дългогодишен адвокат и окръжен съдия в Добрич. Написал е книга за Добрич и Добруджа. Почетен гражданин на Добрич. Постоянен кореспондент на вестник "Добруджанска трибуна" на вестник "Отечествен фронт". Работил е и във Външно министерство от 1970 до 1973 г. във връзка с изготвяне на документите до Арбитражен съд - Виена и стриктно спазване на Крайовския мирен договор. Един от основателите е на читалище "Йордан Йовков" в Добрич. 

Награден и от Министерството на правосъдието с "Народен орден на труда" - сребърен. Неговият баща Стефан Димов Бекяров е родом от Жеравна. Завършил е Търговската гимназия във Варна. Виден търговец - манифактурист, търгувал е с Италия, Англия, Букурещ. Изучил е децата си в чужбина - Данаил Бекяров в Париж, и неговия брат - в Италия и Хърватия. Д-р Пейчо Попов, зет на Стефан Бекяров, е изпратен да учи в Букурещ за гинеколог. Впоследствие се установяват в София. 

Снимка на родната къща в Добрич на улица "Страцин" 12 и годежна снимка на Стефан Димов Бекяров с Донка Костова Бекярова през 1905 г. Тя е родом от Котел. 

Данаил Бекяров завършва Юридическия факултет на Сорбоната в Париж през 1933 г. През 1934 г. Бекяров става адвокат в Добрич. От 1935 до 1941-1942 година е секретар на Българския народен университет в града. Поддържа тесни връзки с други дейци от Добруджа, Бесарабия, Банат, Букурещ и България. През 1936 година, заедно с известния добруджански поет Борис Колев, изпраща протестна телеграма до румънския министър-председател Георги Татареску по повод масовите арести и репресии над българи от Силистренско . Във вестник „Добруджански глас” от 15 март 1936 г. е публикувана Телеграмата – протест на базарджишкото гражданство до Министър - председателя Г. Татареску срещу терора върху българското население, където Данаил Бекяров е първи от подписалите декларацията. Работи неуморно и общува с изявените добруджански публицисти и общественици Христо Капитанов, Любен Станчев, Яни Калиакренски, Печо Господинов и  други видни добруджанци.

Той е сред най–младите членове-основатели на Българската миноритарна партия в Добруджа. От 1941 г. до 1943 г. работи като експерт-консултант в Министерството на външните работи по прилагане клаузите на Крайовския договор от 7 септември 1940 г. и уреждане на спорните въпроси. Многобройни са неговите публикации за освободителните борби на добруджанското население срещу румънската власт. Отдава на правото 40 години. Автор е на книгите: „Материали и спомени за добруджанския периодичен печат. Вестници и списания, излезли в Добрич от 1919 до 1940 г.”; „Хаджиоглу Пазарджик. Някогашният Добрич от 14 в. до 1882 г.”. С тях заема едно от челните места в добруджанското краезнание. Удостоен със званието „ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН на град Добрич” през 1999 г. Отива си от този сята на 18 октомври 2006 г.

В Държавен архив – Добрич се съхранява личният документален архив на Данаил Бекяров. Сред документите интерес представляват: Дневниците и бележниците му с лични впечатления, спомени и размисли; Статии и слова на Д. Бекяров за исторически събития в Южна Добруджа, бележити добруджанци и личности, свързани с добруджанската история; Указ на Държавния съвет на Народна република България за награждаването му с „Народен орден на труда” – сребърен; Почетен диплом от Общински народен съвет – Добрич за удостояването му с почетно гражданство; грамоти от Националния съвет на Съюза на краеведите и др. 

През 1940 година е сред основателите на читалище „Йордан Йовков”  и е негов секретар до 1944 г. След освобождението на Южна Добруджа от румънска окупация става експерт-консултант в Министерството на външните работи по прилагането на клаузите на Крайовския договор от 7 септември 1940 г.

От 1945 г. е сътрудник на вестник „Добруджанска трибуна”, „Златна Добруджа”, „Морски телеграф”, „Родно слово” – Кишинев, сборник „Добруджа”, списание „Добрич”, списание „Македонски преглед” и др., където публикува краеведските си изследвания върху важни проблеми от миналото на Добруджа и град Добрич. В продължение на седем години е адвокат в Добрич. Съдия е в Добричкия окръжен съд от 1950 до 1974 г.