Лесна работа: Светът

Напоследък светът, в който живеем, изглежда като голямо парти. Няма организация, не е ясно кой е домакинът. Всеки си консумира любимите напитки и се грижи да му бъдат доставени. По възможност за чужда сметка. Някои вдигат безкрайни и неопределени наздравици, в които точно като в политическите си речи, се разпростират надълго и широко, но абсолютно нищо не казват.

Така де, светът като голямо, шумно и безкрайно парти.

Всеки ден се случват чудеса. Хора създават нови технологии с идеята да улеснят и подобрят живота на други хора, които от своя страна не винаги се научават как да използват правилно тези технологии, така че желаният резултат често липсва. Динамиката е голяма. Докато се опитваме да разберем как да работим с новия смартфон, следващите модели вече са на пазара, смартфонът е безвъзвратно остарял, а ние се питаме дали все още сме от умните и красивите, или вече сме преминали в отбора на неадекватните.

Впрочем, докато едни се напъват с нови смартфони, други горят автомобилни гуми и пластмасови отпадъци - един вид жертвоприношение към божеството на живота и на зимата… Ако може, да им донесе топлина и радост. И то отговаря положително. Сгрява ги за десетина минути и им дава сили да продължат партито. Вярно - в същото време други хора получават алергични пристъпи заради праховите частици и не могат да си отворят прозорците, но кой е казал, че винаги навсякъде и за всички всичко ще бъде съвършено?

В природата има баланс. Докато един диша, друг се дави; един танцува, друг стои неподвижно до затворен прозорец. И пак в името на споменатото равновесие на места идва водата, но прекъсва електроснабдяването или обратното.

Нещата от живота.

Обаче пък има интернет и това е чудесно. Как иначе да се докопаме до купища смислена информация, сред която детайлно проучване на процеса „куче яде кренвирш“, „коте отваря капак на тенджера и поглъща вечерята на стопаните си“, „красавица се гримира и драматично пърха с мигли за подсилване на ефекта“. Това съдържание докосва някого емоционално и му доставя радост.

Има и друг вид съдържание. С него здраво се надгражда. Кой с кого пътува към морето, коя звезда тъне в океан от романтика и набъбват ли банковите сметки на човек от другия край на света - абсолютно непознат, но известен с някаква простотия. Разбира се, научаваме и правилни неща, например как да направим крем от жълтъци, захар и сметана и как нежно да го посипем с канела, но не съм сигурна доколко тази информация е полезна за хора, които не знаят как се включва готварска печка и дали нещото, което държат в ръце е тенджера, или кашпа за хортензии.

Но все пак обичаме този ярък, пъстър, забавен, щур, многозначен, противоречив, изненадващ и очарователен свят.

Твърдим, че е несъвършен, но само се огледайте!

Деца тичат наоколо и се смеят. Влюбени се прегръщат и вървят към изгрева. Приятели планират следващи ваканции. Цветни реки от хора заливат улиците и шумно приветстват първия сняг, после първите кокичета, любимите стари места, неочакваните нови хора и истории. А над всичко това слънцето благо се усмихва. Вълните си тананикат, а вятърът разбърква косите и мислите ни.

Обичаме този прекрасен и несъвършен свят.

Несъвършен ли казах? Или може би не.

А може би е съвършен.

Просто понякога забравяме да го погледнем с любов и да си припомним, че всеки миг в него е дар, привилегия и невероятно щастие.