Все по-трудно се финансира качествената журналистика, смята генералният директор на БНР Милен Митев

Все по-трудно се финансира качествената журналистика, защото все повече хора смятат, че всеки може да бъде журналист и само с телефона си да създава аудио и видео съдържание. Това каза генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев по време на откриването на конференцията „Влиянието на фалшивите новини върху европейските демокрации“ във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) при Софийския университет „Св. Климент Охридски“ днес.

Според него е все по-трудно да се обясни какъв е смисълът от това да има медии с тяхната може би на моменти тромава структура, която обаче дава известни гаранции за това, че продукцията на тази медия ще бъде проверена. „Този финансов натиск идва точно във време, в което има огромна необходимост от силни медии. Ефективността е хубаво нещо, но когато искаме да противодействаме на дезинформацията, традиционните медии – и обществени, и търговски, трябва да бъдат силни. Наскоро имах възможност да говоря с директора на Би Би Си, който каза, че от всички страни, от които се изтегля „Би Би Си уърлд сървис“, на честотите, които освобождава, идват руски канали, което само по себе си мисля, че е достатъчен пример“, каза Митев.

Той отбеляза, че всичко е въпрос на инвестиция, доколко обществата искат да инвестират в своите медии. „Очевидно е, че медията в едно демократично общество не може да бъде използвана като инструмент на властта. И може би затова властта се интересува по-малко от нас. Но ние все пак можем да бъдем оръжие, макар и не за атака, а за защита. Ние сме защитна линия за всички хора, живеещи в демократичните страни, която все пак не позволява на дезинформацията да проникне навсякъде“, посочи генералният директор на БНР по време на конференцията.

Митев цитира проучване на „Евробарометър“ от 2022 г., според което новините на обществените медии се ползват с най-висока степен на доверие в 28 от 31 европейски страни, участвали в проучването, включително 25 страни-членки на Европейския съюз. „Средно за ЕС 49 процента от гражданите нареждат обществените медии като най-достоверния източник на информация, следвани на второ място от пресата с 39 процента. А търговските медии са с 27 процента. Това създава огромна разлика в средното доверие в новините на обществените и на търговските медии“, каза Милен Митев.

Той коментира, че колкото повече граждани в една държава вярват на обществените медии, толкова е по-голямо и нивото на удовлетворение от демокрацията в държавата. Колкото повече граждани смятат, че новините на обществените медии са достоверни, толкова по-голям е и индексът свобода на медиите в съответната държава, добави генералният директор на общественото радио.

„За съжаление, девалвирането на журналистическата професия към днешна дата е факт и затова все повече хора избират друга професия, с която смятат, че ще намерят по-доходна кариера. Но журналистиката повече от всякога днес е мисия. Не напразно и задачите на обществените медии, разписани в закона във всяка една държава, се наричат обществена мисия. Може да звучи малко клиширано, може да звучи малко като проповед, но когато човек работи в медии известно време, си дава сметка, че това, всъщност, е вярно. Работата на журналиста не е просто работа от 09:00 до 17:00 ч., а е наистина една мисия за просвещаване на обществото, една мисия за защита на истината и една мисия за защита на демокрацията“, посочи Милен Митев.

Според него в последните години се наблюдава лек дефицит на демократични ценности и известен песимизъм във всички европейски общества. „Ако до преди десетилетие се изправяхме срещу предизвикателствата мислейки, че каквото и да се случва сега, утрешният ден ще бъде по-добър, днес като че ли нямаме толкова много основания за подобен оптимизъм“, каза генералният директор на националното радио. В такава среда дезинформацията вирее много лесно, а може би именно дезинформацията е част от причината да има повече песимизъм в нашите общества, допълни той.

Митев коментира, че сред основните предизвикателства, с които се сблъскват медиите и обществата ни днес са свръхинформацията, нарастващата конкуренция за времето на аудитория и обезценяването на журналистическата професия.