Лесна работа: Ние в страната на чудесата

Днес случайно ми попадна прелюбопитна информация, че бихме могли да отдадем признание на лидерите, които говорят и действат от името на общността, изправени пред натиск и готови на всичко, за да подобрят живота ни.

Ден на хората на избираема длъжност.

Не знаем кой и кога е въвел празника. Възможно е да е близък роднина на личност, която би следвало да уважим днес. Ясно е, че отдадените „на полза роду“ ни вълнуват единствено по избори, медийни изяви, форсмажорни обстоятелства или във връзка с някоя любезно сътворена от тях простотия. Емоцията, свързана с тези им пърформанси обикновено е в тъмни цветове и не съдържа положителен знак.

Какво беше преди празника?

Дойде един президентски син. Около съответния форум се завихри скандалче, което пък (О! Изненада!) засенчи друго, далеч по-голямо. Ако някой говори за газ, не му обръщайте внимание. Ние и без това неглижираме важните неща.

Но защо да се травмираме излишно? В крайна сметка живеем в страната на чудесата. Каквото и да ни спретнат, все някак се измъкваме от него.

По едно време всичко беше "То-то", където даваш 35, но чудото се задейства и получаваш 41. Минаха няколко дни (такава е продължителността на чудесата) и всичко се трансформира от То-то в уин-уин. Дори брандираха значимия секретен код върху фланелката на един важен председател в държавата. Мнозина рипнаха разгневени, но емоцията се дължеше на тотално невежество. Всъщност секретният код имаше за цел да уведоми посветените, че нещата вървят супер добре и в крайна сметка нашите ще победят (уин, нали така?). Нашите се развълнуваха, разчитайки тайните сигнали... То не е като да гледаш комини във Ватикана - кацнала ли е върху тях чайка, не е ли кацнала и що не е гълъб... Тук работата е сложна и вълнението - голямо. При това в свят, фокусиран върху здравословния начин на живот, в който ние застаряваме и трябва грижливо да следим националното си кръвно налягане. Дори в пенсионната система скоро ще затвърдят правилото: "Седемдесетте са новите петдесет", а твърде възможно е след време седемдесетте да се превърнат в новите четиридесет.

За да се успокои нацията, да се регулира кръвното ѝ налягане, да има ред и дисциплина, в най-решаващите дни от годината бе въведена новата философска система Ту-туу. Оттогава нищо не може да ни изненада. Смяна на валута, доклади, референдуми, топане на топката и други стратегии. Всичко изглежда логично и естествено. И най-важното: лесно обяснимо, напълно съобразно и допустимо.

Една нова философска система, а толкова много добри обяснения и лекота в душите ни.

Наблюдавах чудна сценка: младеж отваря уста, да зададе въпрос на специалист и започва: "Простете! Възможно ли е..." Специалистът го прекъсва изнервено с думите: "Всичко е възможно". Не одобрявам подхода, но отговорът крие голяма доза истина. Всичко е възможно. Особено тук и сега.

За утре не зная. Може условията за "всичко е възможно" да станат още по-подходящи.

С две думи: честит ден на избраните длъжностни лица!

Признателни сме и много благодарни за това, че правите възможно да живеем в страната на чудесата, а логично е, че щом сме в тази страна, значи живеем чудесно. Ако не сме осъзнали последното, това си е наша грешка. Организаторите не носят никаква отговорност.

Благодаря за вниманието и ви желая всичко чудесно, по-чудесно, най-чудесно!