Учен: Има промени в студения промеждутъчен слой в Черно море - доказателство за климатични промени

 В света има около 4 000 действащи ARGO сонди, с помощта на които да се следят климатичните промени. Целта е да се измерват повече биогеохимични параметри, за да се следи екологичното състояние на Световния океан. Те са съвременен метод за мониторинг на морската среда. България има няколко ARGO сонди в Черно море, което ни прави част от световната аргопрограма на Междуправителствената географска комисия и Световната метеорологична организация.Това разказа за Радио Варна проф.Атанас Палазов от Института по океанология към БАН.

Има два вида буйове. Обикновеният е първият вид, който е пускан – те мерят температура и соленост на морската вода в дълбочина. Те са първите, пускани да следят климатичните промени, разказа проф.Палазов. Последните тенденции са всички буйове да се оборудват с биогеохимични сензори, които включват разтворен кислород, нитрати, нитрити, киселинност, хлорофил  - такива параметри, които вече позволява да се оценява не само климата, а също и екологичното състояние на Световния океан. Те основно се използват за научни изследвания. Има множество публикации, написани понеже данните са свободни различни автори ги използват и публикуват различни резултати. Използват се и при моделирането и прогнозирането на състоянието на Черно море.

Какво показват данните от Черно море?

Има някои тенденции, които обаче не могат да бъдат потвърдени за такъв кратък период, тъй като от краткосрочните колебания не представляват тенденция. По-важно е климатичните изменения, за които трябва да имаме поне 30 години наблюдения, за да сме сигурни.

А тези краткосрочни колебания какво показват?

Има известни промени в така наречения студен промеждутъчен слой в Черно море, на дълбочина около стотина-двеста метра, различно. Той започва да изчезва, в смисъл, че не е толкова рязко изразен този слой, което подсказва, че са възможни промени в климата. Може и промените в климата да се отражение в този слой. Тоест, това е едно доказателство, че има климатични промени. Всички го забелязваме, че всяка година Черно море става все по топло и по топло.

Миналата година имахме 28 градуса на повърхността вода почти цял месец, което преди десетина години не се случваше. Така че, едното за което ни помагат тези сонди, е да оценяваме климатичните промени, а другото, което е все още в началния етап да оценяваме екологичното състояние. Но все още е рано да се правят някакви заключения.

България е член на европейската научна инфраструктура Евроарго от 2018-та г. и всъщност 9 от 11 такива буя, които действат в Черно море, са български. Първият български буй беше пуснат през 2009 г. български буя. Те живеят общо взето към четири години, тъй като са автономни и са с акумулаторно захранване. На всеки 5 или 10 дни, като се настроят, правят профил на това, което измерват в дълбочина до 1 500 м., след което предават данните чрез сателитна връзка към два световни центъра за данни, единият е в Европа, другият в Съединените щати. Най-важното е, че данните са абсолютно свободно достъпни за всички.

ARGO сондата, както подводия и въздушен дрон, част от морските измервателни системи на Института по океанология към Българска академия на науките (ИО-БАН), предизвикаха голям интерес сред посетителите на изложба по повод Световния ден на водата - 22 март (виж снимки). По време на събитието посетителите имаха възможност да се докоснат до още различни уреди – буй за измерване на вълнение, радарен нивомер и др., използвани от учените в мисията им да наблюдават, изследват и оценяват състоянието на Черно море.

Цялото интервю на Мариела Димитрова с проф.Палазов може да чуете в аудиофайла.