За таратора с любов

Ако беше измислен във Франция сигурно тараторът щеше да бъде предлаган като "свеж детокс коктейл с конкасе от хидратираща краставица и натурален йогурт". Французите си имат друга студена супа с картофи, която носи засуканото име "вишисоаз". Тя обаче остава далеч зад родния таратор в класацията на престижното кулинарно издание TasteAtlas за най-добрите студени супи в света. Там той заема четвърто място. Така че, 30 години по-късно, пак сме четвърти в света, макар и не на футбол. И пак през лятото. Именно това е сезонът, в който специалистите препоръчват най-много да се консумира таратор заради полезните свойства на млякото и високото съдържание на вода в краставиците, които помагат за хидратация. 

Анкета сред варненци показа, че хората обичат таратора и той е пръв избор в жегите. 

"Хапвам го с повечко чесън, копър, както и с орехи. И нарязана на кубчета краставичка", коментира млада варненка.  

Важно е краставиците да са нарязани, а не настъргани, според известния кулинар Иван Звездев.Той съветва да ги посолим преди да ги смесим с млякото, защото така вкусът ставал по-добър. Друг трик е разбиването на млякото с телена бъркалка или пасатор, което дава кремообразност. 

Колкото по-гъст е тараторът, толкова по-добре. Макар че в някои заведения го предлагат и доста по-рядък. Това напомня за един шеговит надпис в столова, който гласи „Докато има вода в чешмата, ще има и допълнително таратор“. 

Тараторът, какъвто го познаваме днес, се е появил в българската кухня едва през 1956 година в "Книга за домакинята". Преди това с таратор се обозначават различни студени супи и сосове, които рядко съдържат кисело мляко и обикновено са на основата на оцет или орехи. В речника на Найден Геров „тараторът“ е обяснен като „студена чорба от краставици, чесън, орехи и оцет“ или както е известен още тлъченица. Самата дума „таратор“ има персийски корени и се смята, че рецептата дори е дошла от Близкия Изток. В чуждите кухни тараторът се среща с различни наименования, като "джаджак" в турската кухня, "дзадзики" в гръцката, "хлодник" в полската и "маст о хяр" в иранската. 

Още древните вавилонци са правили таратор с пъдпъдъчи яйца, а нубийците – с цвекло. В Сирия приготвят таратор с жито, в Ливан с мента, в Аржентина – с тиквички и авокадо, а в Неапол – с маруля и орехи. В Испания пък си имат вариация, наречена "Ахобланко", която се прави пак с вода и мляко. Слага се накиснат хляб, чесън, белени бадеми, винен оцет и се поднася с няколко зрънца грозде. От всичко изброено се убеждаваме, че нашия си таратор си е най-хубав и вкусен. 

Чуйте повече в репортажа в началото на публикацията