Zak Tell (CLAWFINGER): Хората продължават да са изключително глупави

Интервю със Zak Tell (CLAWFINGER)

За пети път „Rpojector Plus“ организират алтернативния „REBEL, REBEL“. Той ще бъде на 13 и 14 септември и тази година се завръща в София на „Vidas Art Arena“ (Колодрума в Борисовата градина), след две издания в София и след тях - две във Варна. Бандите – HELLION STONE, ЦАР ПЛЪХ, NO MORE MANY MORE, LEK CITY CASE, ALI, ME AND MY DEVIL. Двата гвоздея тази година, обаче, са THE SISTERS OF MERCY и рап метъл дружината CLAWFINGER. Добър повод за още една среща с лидера на шведите Zak Tell, който даде специално интервю за "От другата страна", за което съдействаха организаторите на „REBEL, REBEL".

Интервюто със Zak Tell (CLAWFINGER) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 11.08.2025 година.

От другата страна - Привет, Zak, предполагам, че на фестивала „REBEL, REBEL“ще изпълните по-бунтарските песни на CLWFINGER?

Zak Tell - Всичките ни песни са бунтарски. Все още не съм напълно наясно, какъв сетлист ще изпълним. Не знам колко дълго ще продължи концертът ни. Но очевидно ще има някои стари класики, както и някои нови песни. Всъщност по-малко от всичко.

От другата страна - Трудно ли се съобразява сетлистът за различните страни, в които свирите или иматеосновни песни и към тях добавяте други?

Zak Tell - Имаме основни композиции и не променяме твърде често сетлиста. Имаме лични предпочитания и песни-фаворити, които обичаме да изпълняваме. След което идват композициите, които трябва да свирим. Тях също харесваме да изпълняваме, но те са по-скоро задължителен избор. Събирането на един сетлист не е проблем. Проблем е да намерим време за репетиции. Живеем на доста отдалечени места един от друг. За щастие сме направили толкова много концерти през годините, че сме натрупали рутина. Някак си знаем как да го направим. То е станало част от нашите влечугоподобни мозъци. Неразделна част от нас е. С годините групата CLAWFINGER се е превърнала в съвсем естествен наш придатък. Втора природа.

От другата страна - Има ли песни от дискографията на бандата, които са ви втръснали, но трябва да изпълнявате?

Zak Tell - Не… Някои песни не са много забавни за репетиране, защото сме ги свирили толкова много пъти. Работата е там, че когато се качим на сцената и видим публиката, се случва нещо. Нещо превключва в мозъците ни, адреналинът ни завладява и всичко се превръща в една забава. Така че, за репетиции има скучни песни, за изпълнение на живо – няма.

От другата страна - Предстои ви нов албум след 18 години. Защо чак сега, защо не преди 5 или 10?

Zak Tell - Не знам. Добър въпрос. Причините са няколко. Номер едно е, че музикалният бизнес се промени много от 2005-6-7-8-9, когато всеки започна да сваля и да стриймва. Бяхме късметлии че успяхме, да се издържаме от музиката 19 години. И правехме само това. В един момент трябваше да станем като всички останали и да си намерим работа. Защото звукозаписните компании и звукозаписният бизнес вече не работеха по моделите от миналото. В някакъв момент свършихме парите и си намерихме нормална работа. Само по-себе си отне много време, което обикновено щяхме да използваме за създаването на нови песни, за репетиции, концерти и такива неща. Това е една от причините. Водим този начин на живот вече 20 години. Също така мисля, че бяхме стигнали до момента, в който леко започнахме да се повтаряме. Позагубихме фокуса и енергията. Най-малкото така се чувствахме тогава. Не продължи дълго. За около година спряхме с концертите. След което получихме предложение и си казахме, че ще е добре да го приемем. Така се върнахме към живите участия. Но наистина не знам защо не издавахме албуми. Времето беше основната причина. Също така мисля, че нямахме вдъхновение. А то беше резултат от ограниченото време, с което евентуално разполагахме. От друга страна, когато си в група и имаш договор със звукозаписна компания, се озоваваш в нещо като колело за морски свинчета. Създаваш песни, след което година и половина си на турне. След което пак създаваш песни, записваш ги, връщаш се на пътя за година, година и половина, след което пак пишеш песни, записваш… Това е все още най-добрата работа на света, но в един момент влизаш в един повтарящ се цикъл. И се чувстваш, все едно си заседнал. Особено, когато си подписал с лейбъл, защото те очакват определени неща от теб. Т.е. според мен не сме издавали албуми 18 години по различни причини. Имаше и кратък период от време, в който си мислехме, че вече сме правили едно или друго. За да съм честен, днес създаването на музика е много по-забавно откогато и да било. И част от всичко това е възрастта. Стигнали сме до момента, в който не зацикляме толкова много в нещата. Осъзнали сме, че не ни остава много. Научили сме се да оценяваме онова, което имаме. Наясно сме, че не се занимаваме с аерокосмическо инженерство, а времето, с което разполагаме, е за забавление. Имаме лукса да правим нещо, което обичаме да правим, така че защо просто да не се възползваме максимално от него и не се забавляваме? Можеш да си забавен, хумористичен и глуповат и същевременно да изричаш сериозни неща. През 90-те това не го осъзнавахме толкова добре, както днес. А сега сме напълно наясно, че сме група от тъпаци на средна възраст, обичаме да се смеем и да пием бира, но в същото време обичаме да говорим за някакви неща, които имат значение. Противоречието вече не съществува. Това ни прави свободни, освобождава ни. Така че честно казано, днес ни е по-забавно от всякога да излизаме с момчетата и да правим концерти, защото в някои отношения просто не ни пука. Имам предвид, че внимаваме във всичко, за да предложим добро изпълнение и да увлечем публиката, но ако изсвирим нещо погрешно или си забравя текстовете, голяма работа. Каквото такова. Страхотно е да се чувстваме по този начин.

От другата страна - В такъв случай дълъг ли е пътят между младежката наивност и зрелостта намъдростта и къде се намирате днес по него?

Zak Tell - Оооо… Не е ли нещо, с което всички се борим? Нещо като класиката – „На колко години се чувстваш тук горе, в главата?“ И после тялото ти напомня на колко си. Моето ми крещи, че съм на 55. Но мозъкът ми повтаря, че съм на 25. Трябва да бъде намерен балансът. Не е задължително да се държиш според възрастта си. Но трябва да се грижиш малко повече за себе си, когато си на 54 и ти предстои да станеш на 55, отколкото когато си на 25. Технически съм по-близо до смъртта, отколкото до раждането ми. И накрая може да доживея до 120. Никога не знаеш… Но не мисля за това, защото съм си прецакал живота. Все пак харесва много бирата… Виж, това е постоянна борба и в същото време очарованието на живота. Очарователно е да се адаптираш към различните епизоди от съществуването си. Нямаме проблем с остаряването и паралелно с това с изпълняването на песните ни. Без значение от възрастта, нещата, които смяташ за грешни и лоши са още тук. Все още изпитваме емоции по различните теми, които ни вълнуват. Тези неща не изчезват с възрастта. Може би ставаш малко по-огорчен или може би ставаш малко по-търпелив, или може би нямаш енергия да се ядосваш толкова много. Но всички тези емоции все още са тук. За Бога, та ние сме човешки същества и всички притежаваме тези емоции.

От другата страна - Бунтът може ли да е изкуство?

Zak Tell - Дълбок въпрос. Защо не. Не знам как да отговоря. Какво се предполага да кажа сега? Бих казал просто „да“. Бунтът може да бъде изкуство. Изкуството също е бунт. Зависи каква форма на изкуството си избрал и срещу какво се бунтуваш. Правила не съществуват. Щом искаш нещо да изглежда по определен начин, то изглежда точно така. Вече е друга тема и ако другите осъзнават, че е така. Докато правиш онова, което правиш и го усещаш по правилния начин, и го реализираш като изкуство, а то е бунт срещу нещо, тогава изкуството е бунт. Не знам дали отговорих на въпроса ти, но бих казал – да, изкуството е бунт.

От другата страна - Музиката продължава ли е да е бунт?

Zak Tell - Бих казал, че музиката днес е малко по-разводнена. Така я усещам. Станала е прекалено перфектна и дигитализирана. Превърнала се е твърде много в радиофонична. Хората се опитват да правят предимно закачливи композицийки. В това няма нищо лошо, разбира се. Но да направиш „запомняща“ се песен стана много по-важно от това да създадеш композиция, която наистина харесваш. По някакъв начин се изгуби смисъла в правенето на музика. Не искам да звуча старомодно, но нали остарявам. Липсва ми бунтарството в музиката през 90-те, може би не чак токова през 80-те. И тогава имаше бунтарство, но 90-те бяха друго време. Вземи пънка. В началото на 90-те бандите бяха навсякъде. Смесваха от всичко и се отклоняваха от зададените дотогава канони. По същия начин май постъпихме и ние. CLAWFINGER не се вписваха никъде. Големи късметлии сме, че се появихме във времена, когато бандите, които бяха различни, се приемаха без условности. Днес си мисля, че музиката е леко разводнена. Има все по-малко групи, които отстояват някакви позиции и се осмеляват да бъдат различни. Под различни нямам предвид да се обличат шантаво. Това не ги прави различни, а ги прави музиканти, които просто се обличат различно. А музиката им е същата мейнстрийм безвкусица. Така че нека просто кажем, че преди беше по-добре.

От другата страна - Бунтът присъства в музиката на CLAWFINGER. И тя продължава да е актуална и днес.

Zak Tell - Защото нищо всъщност не се е променило. Хората продължават да са изключителни тъпаци. Тук добавям и себе си… Повтаряме едни и същи грешки. Не сме толкова умни, за каквито се мислим. Съсипваме планетата, която обитаваме. Алчността си остава алчност. Властолюбивите идиоти си остават властолюбиви идиоти. Всичко това не се е променило. За това и повечето ни песни са все още актуални. За съжаление… Това е отговорът ми.

От другата страна - Днес музиката има ли силата да променя политическия и социалния живот?

Zak Tell - Определено. Мисля, че музиката е добър катализатор. Особено, когато си на определена възраст. Ще говоря за себе си. Когато бях на 16-17-18-19-20, музиката, която слушах, любимите ми банди, текстовете, които харесвах и които задържаха вниманието ми, по някакъв начин ми помогнаха да открия пътя си, оформиха начина на ми на мислене, с тяхна помощ открих в какво да вярвам и в какво да не вярвам. Определено смятам, че музиката притежава тази сила. Все още има групи, които оказват подобен ефект върху хората. Но тези неща са свързани и с предишния ти въпрос. Усещането е, че бандите, които се опитват и искат да кажат нещо, стават все по-малко. Музиката днес е много по-комерсиализирана. Вярвам, обаче, че тя все още има силата да променя съзнанието на хората. И ако не друго, има силата да ги накара да мислят по нови модели, да мислят по нови начини, които могат да доведат до нови мисли. Ясно е, че всеки човек е отговорен за собствените си промени. Но определено мисля, че музиката може да бъде от голяма полза в тази посока за хората, които се стремя да открият кои искат да бъдат и какво искат да правят.

От другата страна - Има ли нещо от миналото, на което преди си се гневил, а сега се усмихваш?

Zak Tell - Не мисля, че има нещо, което да се е променило толкова много, че днес да се усмихвам, когато се сетя за него. Днес по-скоро гледам на такива неща с повече разбиране и евентуално с повече търпение. Но като цяло темите, за които съм избрал да пиша и да говоря открито, са все още актуални. Расизмът е все още много актуален днес. Хомофобията също. Списъкът с темите, за които съм писал, е много класически, доста класически. Доста тежки теми. И почти нищо не се е променило по тях. Все още има причини да се ядосваме за това и все още има причини да се тревожим. По-скоро днес подхождам с по-голямо търпение и се надявам с малко повече разбиране. Но иначе не мисля, че нещо се е променило чак толкова много.

От другата страна - Важно ли е за теб, като композитор и текстописец във всяка песен да има послание и точна позиция?

Zak Tell - Не бих казал във всяка песен. Не мисля, че това трябва да е началото и краят на всичко, което правим. Имаме някои глуповати песни. Създали сме някои неща, които са просто глупави. Или в тях няма чак толкова дълбоки значения и послания. И да, и не. Харесва ми, че по-голямата част от нашите песни означават нещо и носят послания. Намирам групите, които просто пишат за купони, момичета, наркотици и всички подобни неща, за изключително скучни. За мен е важно да се опитам да кажа нещо, което има значение. Особено когато разполагам с канал, по който мога да достигна и до други хора. Но знаеш ли, в един от албумите ни написах песен за куче. Мисля, че е добре да имаш подобни отклонения. За една група е добре да има нещо, заради което хората я познават и я обичат. Това не означава, че всичко, което правиш трябва да е като последното или като другите песни. Но е добре да имаш основна структура, която е разпознаваема. Добре е за самите музиканти, защото им носи нещо, върху което да се фокусират и по-лесно да го обединят. Технически обаче не съществуват правила за какво да пишеш и какво да избягваш. Ако искаме да създадем глуповата песен, създаваме точно такава. Ако искаме да напишем песен за расизма, пишем песен за расизма. Ако искам да напиша песен за вътрешни борби или собствените си емоции, мога да го направя. Бъди свободен в онова, което искаш да правиш. Когато правим нещо за продължителен период от време като група, всичко, което направим, се превръща в нещо естествено за нас. Някак си проправяме път и той се превръща в наша идентичност. И в края на краищата какво и да направим, то винаги ще бъде CLAWFINGER. Защото ние сме хората, които сме и начинът ни на мислене е такъв, какъвто е. Израснали сме заедно и сме се опознали като семейство и приятели. Така че за каквото и да изберем да пишем, то по-естествен начин се превръща в CLAWFINGER.

От другата страна - Трябва ли тогава музикантите да внимават за какво пеят и как го правят?

Zak Tell - О, Боже. И да, и не. Наистина вярвам, че трябва да имаш неограничената свобода да кажеш каквото, по дяволите, си искаш. Вярвам с свободата на словото. Но ако решиш да се зъбиш и да бъдеш гаден, ядосан или каквото и да решиш да бъдеш, трябва да си готов за обратната реакция, да си подготвен за хората, които няма да са съгласни с мнението ти. Стига да си готов за тези неща, както и да можеш да подкрепиш онова, което казваш, тогава мисля, че можеш да кажеш каквото си искаш. Това не означава, че е добра идея да изричаш всичко. Това не означава, че не съществуват пълни идиоти, които са напълно изперкали и говорят неща, които всъщност не би трябвало, но им е позволено. Но последствията за тях няма да са толкова добри. Аз вярвам в свободата на словото и вярвам, че ни е позволено да кажем, каквото си поискаме. Но, ако поемем по този път, трябва да сме подготвени за последствията от думите ни.