Архитект: Във Варна има "претоварване" на територията, а не "презастрояване", развитието на юг - химера в следващите 10 години

Във Варна сме свидетели на претоварване на територията, неправилно се използва терминът "презастрояване". Това каза архитект Христо Топчиев, член на Експертния съвет по устройство на територията към Община Варна, в предаването на Радио Варна POST FACTUM.

Проблемът с плътността на застрояване според него се крие в това, че не се правят системно анализи и не се взима под внимание общата картина.

На ниво градоустройство обикновено се правят страшно много анализи за това какъв е оптимумът за натоварване на територията както за автомобили, така и за интензивност на застрояване и интензивност на обитаване, каза архитектът.

Той признава че има места в града, които са претоварени, а по думите му това създава и погрешното усещане, че това се случва, защото няма достатъчно инвестиции в публична инфраструктура. 

От друга страна, Топчиев посочи, че има квартали, в които липсват училища, детски градини, улиците са тесни, а тротоарите недостатъчни. В същото време на отделни парцели се издигат високи сгради, защото на хартия параметрите са спазени. 

Това е резултат от законодателство, което позволява да се гледа всеки имот поотделно, без да се мисли за общия баланс, обясни експертът.

Според него за градоустройството трябва да вземем пример от практиката в големите страни.

В развитите държави се прави оразмеряване на всичко - улици, училища, детски градини, паркове, транспорт, направи сравнение той, като каза, че наблюденията му са, че тук всичко се прави поединично и няма обща визия.

Проблемът според него има и финансова гледна точка, общините оставят изработването на подробни устройствените планове в ръцете на инвеститори, за да спестят средства от бюджета. Тогава е нормално инвеститорите да се стремят да извлекат максимума от своите имоти. Когато правилата не са ясно разписани, получаваме сегашната картина, каза архитектът.

По думите му ключов момент за бъдещото развитие на града остава Аспаруховият мост. Общият устройствен план предвижда Варна да расте на юг, но липсата на второ съоръжение или разширение на сегашното прави тази перспектива да изглежда като химера за следващите 10 години, прогнозира той.

Всеки ремонт, протест или катастрофа на моста води до чудовищни задръствания. Това обезсмисля развитието на южните територии и засилва натиска към северната и западната част на града, подчерта архитектът. Той вижда потенциал за уширяване на моста, с цел подобряване на пешеходния и велосипедния трафик, но е категоричен, че решението изисква сериозни инженерни проучвания. 

В дългосрочен план Варна се нуждае от втори мост, което обаче трябва да се разгледа на национално ниво, категоричен е Топчиев.

Чуйте повече от разговора на Жоро Бекяров с архитект Христо Топчиев: