Hans Magnus "Snah" Ryan (MOTORPSYCHO): Музиката е безкрайна жива енергия

Интервю с Hans Magnus "Snah" Ryan (MOTORPSYCHO)

Интервюто с Hans Magnus "Snah" Ryan от MOTORPSYCHO го бях забравил. Буквално. Подсети ме публикация във Facebook за предстоящия концерт на групата в България. Името на бандата ми прозвуча адски познато. Разрових се в архива и открих, че през 2021 година съм разговарял с Hans Magnus "Snah" Ryan за издаването на албума "Kingdom Of Oblivion". И ето възможността, по повод на концерта на MOTORPSYCHO в София, това интервю да види бял свят. Едно уточнение – всичко в него се отнася за 2021 година и пандемичните времена.

От другата страна - Привет, Snah, как се чувствате в тази пандемична ситуация и как работихте с MOTORPSYCHO през последната година (б.а. 2021)?

Snah - През последната година с MOTORPSYCHOбяхме като едно единно студийно звено. Като екип. Създавахме нови песни, но работихме и върху по-стар материал. Всъщност, през цялото време правехме каквото си поискаме, защото никога преди това не сме разполагали с толкова много свободно време. Преди това винаги бяхме на път, винаги в студио или по работа някъде в Европа. Така че никога не сме имали толкова продължителна почивка от турнета или студийна работа. Винаги сме били ангажирани с нови проекти. Или постоянно пътувахме из Европа. Последната година наистина беше възнаграждаваща. Имахме възможност да изключим от текущата ситуация с пандемията и просто да се потопим в музиката. Не сме материално богати, но разполагаме с точно толкова средства, за да се съсредоточим върху музиката на пълен работен ден. А и стоейки у дома, не харчехме много пари в ежедневието си. Притежаваме много китари, усилватели и звукозаписна техника. Разходите за издържане на групата са наистина ниски. Не ни трябват много пари, за да осъществим идеите си. И това ни постави в позицията просто да продължим да работим. Нямаме търпение вече да се върнем на пътя. Опитваме се да извлечем най-доброто от ситуацията.

От другата страна - Промени ли се творческия процес? Все пак сте имали достатъчно време, за да обърнете внимание на всеки детайл?

Snah - Всъщност това наистина промени музиката. Нямаше го този енергиен изблик, който ни съпътства, когато сме на турне. Всяка концертна вечер е така. Докато със сигурност спокойствието променя енергиите. Трудно ми е да го опиша с думи. Не ме кара да се чувствам несигурен, но мога да го усетя. Просто начинът ни на свирене се промени. Музиката се промени. Защото липсва този реален времеви, житейски, музикален обмен. Наистина чувството е различно. Музиката също. Но резултатът е част от съвсем новата ситуация. Просто осъзнаваш колко много си зависим от това да излизаш навън и да свириш музика на живо. Концертите са възнаграждаващи на едно лично ниво. А MOTORPSYCHO са наистина свързани с изпълненията на живо, импровизациите и четиричасовите екстатични концерти, които предпочитаме в идеалния случай. Пандемията ни провокира да намерим различен начин на сътрудничество. А това е добре, защото ни накара да направим нещо различно, което е добре дошло за нас.

От другата страна - Как „Kingdom of Oblivion“ попълва пъзела зад името на MOTORPSYCHO?

Snah - Надявам се, че няма да запълни картината... Надявам се с него да я разширим и той да бъде като продължение на история за нашите музикални изблици и изследвания. Надявам се, че няма да се ппиеме за нещо завършено или като традиционно произведение на MOTORPSYCHO. Надявам се, че албумът ще бъде възприет като документ за една жива група. За нас беше изключително важно „Kingdom of Oblivion“ да ни представя по-скоро като интерактивен хард рок квартет. Голяма част от материала беше записан с шведския китарист Reine Fiske. В него се опитахме да уловим онова усещане за концерт на живо. Защото с Reine Fiske сме направили много турнета. Искахме взаимодействието на двете китари да бъде в основата на избраните композиции, които бихме могли да изпълним без клавирист. Всъщност да можем да ги свирим дори като трио. В този албум искахме да съберем песни, които да можем, да изсвирим на живо. И са изсвирени и записани на живо в студио - комплект барабани, бас и електрическа китара. Т.е. искахме жив албум, единствено като изпълнение на групата, без наслагвания. Сещаш се - започваш с барабаните, след това наслагваш баса, като се опитваш да го нагодиш към ритъма. Досаден и скучен процес. Идеята ни беше да уловим човешкото лице на музиката. Звучи клиширано, но искахме албумът да живее и да диша. Постигането на това в едно студио винаги е трудно, защото там атмосферата е клинична, хирургическа, като в лекарски кабинет. Понякога работата в звукозаписно студио е доста обезкуражаваща. За това се забавлявахме, за да можем в стерилността на студиото да уловим живота. И мисля, че можете да го чуете, как струи от „Kingdom of Oblivion“. В него има тази свободна, джем атмосфера на една наистина мръсна рок група, която се разгаря.

От другата страна - Каква беше отправната точка за създаването на този албум?

Snah - Голяма част от материала за „Kingdom of Oblivion“ е с нас от години. Представете си периодичната таблица на химическите елементи. Някои основни метали се привличат взаимно. Така е и при песните. Някои от тях се привличат взаимно и си взаимодействат под някаква форма. Имахме 15 или 20 композиции. Което означаваше, че имаме колекции от определени цветове и определени метали или определени течности, които започнаха да се привличат взаимно. Просто трябваше да намерим перфектното решение за тях. При работата по предишния албум „The All Is One“ записахме много материал. Имахме часове записи. В един момент започнахме да ровим в тях и да намираме определени части, които емоционално си съвпадаха, образувайки определени структури. Започнахме да следваме тези структури и да ги доразвиваме. Но, както знаеш, за всичко това се изисква определено количество материал, което ти позволява да жонглираш с различни решения. След като налучкахме алгоритъма в определени песни, аранжименти и комбинации, открихме атмосферата на албума. Все едно имахме една неоцветена карта, на която постепенно започнахме да оцветяваме полетата, следвайки перфектната траектория на посоката през песните. И с албума „Kingdom of Oblivion“ открихме паралелен маршрут, който беше по-различен от предишните и който направи и новия ни албум по-различен. Пътуването не беше същото. Изкачихме друга планина, слизахме и се изкачвахме на различни върхове. Селекцията от песни в „Kingdom of Oblivion“ е различна. Някои от композициите са на три-четири години. Т.е. стари са. Когато записахме албума „The All Is One“, знаехме, че трябва да продължим, да работим с материала, който не завършихме при сесиите, но бяхме наясно, че е страхотен. Продължихме да създаваме, за да го накараме да се движи. Все едно преследвахме един драматургичен динамичен поток. Все едно създавахме двоен албум. Искахме да постигнем неговия обхват и този поток да се получи перфектно. За това създавахме материал, който ни беше необходим, за да изпълним „Kingdom of Oblivion“. Върнахме се към таблицата с елементите, от които се нуждаехме, за да създадем пълната картина. Имахме нужда от нещо различно и смятам, че динамиката и разнообразието са наистина очевидни в „Kingdom of Oblivion.“

От другата страна - Има ли аспекти от творческия процес, които днес цениш повече, отколкото преди 30 години?

Snah - Чувствам се по-уверен в определени области. Става въпрос за пеенето като водещ вокалист. То е изключително важна част от нашето изразяване. Открих през годините, че все повече му се наслаждавам, което е наистина странно, защото никога не съм мислил за себе си като за вокалист. Днес, обаче, ценя пеенето повече. Може би просто започнах да харесвам собствения си глас, да му се доверявам като средство за изразяването си. Това важи и за инструменталните ми способности. Днес не съм толкова обсебен от техническото изпълнение, което ме вълнуваше, когато бях на 18 или 20 години. Тогава се концентрирах върху него, защото си мислех, че така нещата ще се получат. Напълно погрешно мислене. Защото става въпрос само за музика, а тя е жива, жива енергия, безкрайна жива енергия. Ако мислиш по този начин, можеш да създаваш музика, която да се превръща в източник на енергия, който се излива безкрайно, защото се превръща в живот. Днес материалността като символ на добрия музикант, се е променила. Вече не мисля толкова материалистично, както когато бях тийнейджъри или по-рано в кариерата ми. Спрях с илюзиите, че с музиката мога да спечеля пари. Спрях с илюзията, че мога да задоволя материалните си потребности като използвам музиката си като инструмент, за да стигна до пари, власт или да се позиционирам на пазара. Реших, че е по-важно да израствам заедно с нея и предизвикателствата, които тя ми предлага с всяка година. Дори COVIDситуацията е предизвикателство, което можеш да използваш, за да вървиш нагоре. Просто трябва да си гъвкав. В MOTORPSYCHO никога не сме поставяли граници пред музиката или изразяването. Ако искаме да сме кънтри или уестърн хипи кънтри, правим го. Ако искаме да сме фрий джаз или нойз – добре. Там сме. Ако искаме да свирим пауър поп или какъвто и да е хеви метъл – готово. Никога не сме си поставяли граници. Вземете албумите ни от последните 20 години. В тях има всичко, но те звучат като MOTORPSYCHO, защото основното ядро ​​на групата е непокътнато. Винаги сме работили. Никога не сме си вземали тригодишни почивки, за да се озовем някъде в Индия или нещо подобно. Просто се потапяме в музиката и това е нашето голямо бягство. В албумите на MOTORPSYCHOима по-малко от всичко. Но то нямаше да се получи по-друг начин, ако не бяхме себе си. Все още се забавляваме страхотно. Пътят е пред нас, а не зад нас. Няма да спрем да създаваме музика. Това е призванието ни. Все пак сме малка, автономна общност в Норвегия и ще преживеем, както пандемията, така и атомна зима, ако се налага. Все пак сме MOTORPSYCHO и продължаваме напред.

От другата страна - Последен въпрос - важно ли е за MOTORPSYCHO да имат послания в музиката си? И какви послания са по-важни за теб?

Snah - Понякога текстовете са по-скоро игра на думи. Сложни абстрактни неща, на които не искаш да обръщаш твърде голямо внимание. През последните години, обаче, те се превръщат в добър начин за изпускане на парата, като се има предвид определени политически ситуации и събития по света. А също и в Норвегия, все пак не сме изолирани. Ние имаме представа за това, което се случва по света. И понякога е хубаво да бъдем категорични в позициите си без да правим политически изявления, защото не сме политическа партия. Но понякога просто трябва да покажем истинското си лице и да го направим ясно и категорично.