"На село" в Каменар

Село Каменар е най-близкото село до Варна. Стига се за около 6-7 минути. Освен това е и най-многолюдното във Варненска област – наброява 3240 души. Това разказа за Радио Варна кметът на Каменар Светослав Райков. Известно е като селото на ромите, защото този етнос е преобладаващият в него.

Селото е разположено на Франгенското плато. Стига се до него по прясно асфалтиран път, но след табелата човек разбира, че и тук голямата община не е успяла да намери пари за ремонт на улиците. В Каменар има 36 улици и всички се нуждаят от ремонт, уточни Райков. Той е кмет на селото седем поредни мандата. Харесват го и българите и ромите и гласуват за него. Успял е да спечели доверието и на едните и на другите, отзовава се на всеки проблем, а в Каменар е имало доста проблеми, някои от които с фатален край.

Като във всяко населено място и в Каменар има нужда от много работа, но и много работа е свършена. 80 % от улиците имат канализация. В добро състояние са детската градина и училището. Основа се читалище, има хранителни магазини, поща, здравна служба с личен лекар, цехове. Църквата „Света Петка“ работи след основен ремонт.

Необходимо е да се довърши изграждането на улично осветление, а най-важно е да се извърши подмяна на водопровода, защото тръбите са стари и немалка част от жителите на селото страдат от недостиг на вода, заради ниско налягане, разказа още кметът на селото.

Тази седмица църквата в село Каменар имаше храмов празник – Света Петка. Обновили са я почти от нищото – била е порутена и изоставена. Успяват с дарения и труд да я ремонтират и от 2013 година християните в селото посрещат празниците си в нея. Там разговарях с Искра Христова, която е клисар в църквата, и с още три жени – Веска Калудова, Татяна Александрова и Блага Тодорова.

Каменарските острови, най-хубавото село, прекрасна гледка към града и морето – с това се хвалят жителите на село Каменар и се увеличават всяка година. В същото време все повече от местните жители работят в чужбина и така издържат семействата си. При население от 3200 души, българите са около 600-700, уточни кметът Светослав Райков. Останалите са роми, като по-голямата част от тях  са мюсюлмани. Не успях да разговярам с тях така, както с жените в църквата – непринудено и свободно. Оказа се, че не обичат да дават интервюта, притесняват се и отказват да говорят пред микрофон. Живеят в началото на селото и влизайки от Варна в Каменар първото, което човек вижда са техните къщи. Ако не са ярките цветове на стените и покривите, на пръв поглед къщите им не се различават от българските. На поканата ми за разговор се отзова само Али, който има хранителен магазин в ромската махала и работи в кметството. Баща е на четири дъщери.

Младите са в чужбина, старите са на село – такъв е животът през очите на Али от село Каменар. Но истината е, че много български млади семейства са си купили къщи там, а по-предприемчивите са запретнали ръкави, за да основат читалище. В село Каменар читалище е нямало близо 30 години. Група ентусиасти решават да променят това и основават читалище през 2023 година. Помещава се в метална едноетажна постройка в централната част на селото. Всичко в него се прави с дарения и безвъзмездния труд на местните. Става бавно, но с много любов и упоритост. И с надеждата, че ще пребъде в годините. Затова избират читалището да се казва “Надежда“. Да разкаже се отзова Ивайло Петков, който е член на читалищното настоятелство. Живее в селото от 15 години.

Училището в Каменар е основно, носи името на Добри Войников и се помещава в много голяма четириетажна сграда, с широк двор. И ако отвън сградата изглежда необитаема и нуждаеща се от ремонт, то отвътре  е точно обратното. От три години директор е Бистра Бойчева.

В село Каменар повече от 40 години  живее и Румен Василев. Занимава се с животновъдство. Отглежда 200 овце и кози. От малък обича животните. Избрал е да ги отглежда защото смята, че този труд е полезен и че в него има смисъл. Не е съгласен с решенията на държавата към сектора, в който работи. Споделя, че му е трудно, понякога много и не е сигурен колко още ще издържи. 

Красива гледка има от село Каменар. От там се виждат морето,  Варна, Боровец, Галата, Казашко, част от Владиславово. Всичко се вижда, но никой не вижда селото заради боровата гора, която го обгръща. Скрито от очите, но не и от сърцето. Местните си харесват селото, а новодошлите не съжаляват, че са го избрали. Тръгвам от Каменар, което за себе си нарекох - селото на надеждата – надежда, че жителите му един ден ще имат работа в него, че всички деца ще учат в хубавото голямо и модерно училище, че читалището един ден ще има красива сграда с голяма сцена и салон за публика и че двете махали постепенно ще се обединят в една.

И ако някога отидете в Каменар, задължително погледнете отгоре към Варна. Гледката наистина си заслужава.