Учител зад граница: За новите деца работи подходът с усет и действие, а не твърдата дидактика

Йонка Господинова е педагог и културолог, преподава в българското училище в Париж, преди това дългогодишен учител в България. Това лято тя представи и у нас своята образователна програма „Слънчеви руни“ за българските деца и за децата, посещаващи български училища в чужбина, която се радва на топъл прием от колегите й в различни държави. Част от програмата е книжката „Моето родословно дърво и история“, по която Господинова провежда летни занимания в родния си град Силистра. Още за пътуваща образователна програма "Слънчеви руни" и едноименното помагало за учители Йонка Господинова разказа в интервю на Мариела Димитрова.

Колеги кръстиха „учебно помагало по родолюбие“ книжката „Моето родословно дърво и история“. Затова продължаваме в този стил и на такава основа, докато можем. Защото не искам да засягам и въпроса за българските учебници кой ги и пише как ги пише, но в повечето случаи това са хора, които за съжаление не са преподаватели и методически колко и как са издържани. Не говоря за темите, които са включени, а като цяло за липсата на нравственост, липсва човешкото в човека, което трябва да бъде дадено на малките човечета. Това смята педагогът с над 30-годишен опит Йонка Господинова.

Ами, децата не знаят имената на баби и дядовци. Какво да говорим за леля, чичо, стринка, братовчедите, първо и второ ниво в родословието. То, не е необходимо всичко да се казва и да се дава на децата, но въпросът е, че и възрастните някак си нямат време да се занимават - и учители, и родители.

Обществото ни се е напрегнало по някакви други въпроси да работи и децата останаха сами. И какво да правят с ръцете в телефоните? Между другото на запад децата нямат телефони.

Не само в училище, не се купуват телефони на децата до 16-18 години. Да не говорим, че на запад е забранено да се ядат бонбони и сладки. Говорим се много за фалшивата храна.

Навсякъде има буйстващи деца. Те сега всички са индигови, кристални, диамантени и така нататък, но се подхожда по друг начин - с усет и с действия, а не толкова да ги научим на твърдата информация дидактика, както ние в училище – даваме много знания, знания, знания, даваме много информация. На кого е нужна тя, като не се свързва информацията, не се приема по най-естествения начин, за да се разбере детето. Ето това са проблемите в нашето училище, подчерта Господинова.