Сигурност и доверие в градския транспорт – къде стои България спрямо Европа?

Всеки ден хиляди хора влизат в автобус, трамвай или метро с една и съща надежда – пътуването да бъде спокойно, безопасно и предвидимо. Градският транспорт е своеобразен барометър за доверието на обществото. Когато системата работи точно, шофьорите са спокойни, а пътниците се чувстват сигурни, тогава и градът диша по-леко.

В последните години българските градове се променят – модернизират се автопаркове, въвеждат се електронни билети и GPS системи, строят се нови спирки и велоалеи. Въпреки това усещането за ред и надеждност все още не е еднакво навсякъде. Между модерните технологии, вече имплементирани в Европа и статуквото у нас понякога стои пропаст.

Как изглежда градският транспорт в България днес? Доколко се доближаваме до европейските стандарти и какви примери показват, че промяната вече е започнала?

Българският градски транспорт в движение

В българските градове се случват видими промени в инфраструктурата и дигитализацията на градския транспорт. Факт е обаче, че мащабът на инвестициите е различен и в някои градове промяната е твърде скромна.

Столицата е сред пионерите в дигитализацията. Вече няколко жителите и гостите на града се възползват от функции като безконтактно плащане, а наскоро беше съобщено, че абонаментните карти за обществения транспорт предстои да бъдат дигитализирани. Освен това, от октомври т.г. в града функционира и приложение, което показва в реално време къде се намират автобусите, тролеите и трамваите. Това е ясен знак, че системата се модернизира. Инфраструктурата извън централните райони обаче остава предизвикателство.

Бургас от години е сред добрите примери за устойчив градски транспорт. Тук дигитализацията започна още през 2016 г. с въвеждането на електронни билети и карти. През 2024 г. общината обяви, че продължава подмяната на автопарка с нови екологични автобуси и че част от линиите вече са оборудвани с видеонаблюдение за по-голяма сигурност. Днес градът следва интегриран подход към мобилността, насърчавайки екологичните начини на придвижване — обществения транспорт, ходенето пеш и колоезденето.

Варна също върви към дигитализация. В морската столица вече работи мобилно приложение, което показва в реално време движението на автобусите и тролейбусите. През 2024 г. общината обяви, че предстои подмяна на системата за електронно таксуване с по-съвременна. И това действително е необходимо, тъй като основно оплакване на пътуващите към момента са неизправностите в системата за таксуване в автобусите.

В последните години Велико Търново също направи стъпки към по-модерен транспорт с нова електробусна линия, свързваща буферни паркинги с централната част на града. Въпреки това покритието в крайните квартали остава ограничено, а автомобилният трафик в града – натоварен.

В Пловдив проектът за модернизация на транспорта предвиждаше въвеждане на електронно таксуване на пътниците, изграждане на електронни информационни табла и система за управление на транспортния поток да заработи още през 2015. Проектът обаче не беше изпълнен и към днешна дата дигитализация изцяло липсва. Градът под тепетата е сред местата с най-ниско доверие в публичния транспорт, а критиките включват нередовни разписания, остарели превозни средства, неработещи електронни табла и липса на достоверна информация за пътниците.

Сигурност и доверие – хората зад волана

Сигурността и доверието в градския транспорт не зависят само от автобусите и билетните системи, а най-вече от хората, които ги управляват. Лятото на 2025 г. го доказа, когато софийските шофьори излязоха на протест заради ниско заплащане и тежки условия на труд. Част от линиите спряха, а пътниците се самоорганизираха в социалните мрежи, за да си помагат с превоз и информация в реално време.

Протестът показа не само напрежението в системата, но и готовността на хората да си помагат взаимно. Подобни събития напомнят, че градският транспорт е общо усилие – на шофьори, администрация и пътници. Докато условията на труд и комуникацията между институциите и служителите не се подобрят, усещането за несигурност ще остава част от ежедневието на пътуващите.

Алтернативи и дигитализация

През последните години алтернативите на градския транспорт стават все по-видими. В София и Варна електрическите тротинетки под наем са факт. Те дават възможност за бързо придвижване, но поставят въпроси за безопасността и регулацията на движението им. Поради това, навлизането на модела в други големи градове като Пловдив е ограничено.

В Бургас и Варна се развива и друга посока – система за велосипеди под наем, достъпна чрез мобилно приложение. Моделът се ползва активно в летните месеци и макар да се изпълнява от частни фирми, е важна част от интегрирания подход за устойчива мобилност.

Наред с това все повече градове въвеждат карти и приложения, които показват движението на превозните средства в реално време. Тези цифрови решения повишават прозрачността и помагат на пътниците да планират пътуванията си по-ефективно – макар че реалното им приложение все още не е еднакво навсякъде.

Такситата и технологиите

Таксиметровите услуги в България също навлизат в нов етап на развитие. От традиционните обаждания по телефон, днес все повече компании предлагат мобилни приложения с точна локация, изчисляване на маршрута и възможност за плащане с карта. Тези промени правят услугата по-прозрачна и по-сигурна за клиентите.

Един от примерите за новаторски подход е варненският бранд Hippo Taxi, който дигитализира процеса напълно – от заявката до плащането. С помощта на мобилно приложение клиентите могат да опишат предварително изискванията към автомобила, да го проследяват в реално време и да плащат безконтактно.

Технологичните решения в сектора показват, че доверието може да се изгради и чрез прозрачност. Когато пътникът има връзка с шофьора през цялото време, вижда маршрута, цената и времето на пристигане, усещането за сигурност се повишава значително.

България и Европа – разликата се скъсява

Несъмнено общественият транспорт у нас все още е далеч от решенията на градове като Виена, Прага и Копенхаген. Те са еталон за системи, в които градски транспорт, велосипеди и пешеходни зони са напълно интегрирани, а технологиите се съчетават с култура на пътуване, изграждана с десетилетия. Пътят, който предстои да изминем обаче видимо се скъсява.

В България дигиталните решения вече не са изключение. Електронните билети в София, модернизираните автобуси в Бургас и Варна и появата на електробуси в по-малки градове показват видим напредък. Остава обаче предизвикателството да се създаде единен стандарт, който да обхваща не само технологиите, но и отношението към пътника.

Развитието върви в правилната посока, а скоростта на промяната зависи не толкова от системите, колкото от хората, които ги управляват и използват. Доверието се гради бавно – чрез последователност, прозрачност и грижа за хората, които всеки ден поддържат движението на градовете. Ако успеем да запазим това усилие, пътуването към по-сигурен и достоен обществен транспорт вече е започнало.