191 от 240 народни представители са имали неоправдани отсъствия от пленарни заседания през октомври

Общо 191 от 240 народни представители са имали неоправдани отсъствия от пленарни заседания през октомври, показва справка, публикувана на сайта на Народното събрание.

 Това е ръст с 86 депутати спрямо септември, когато 105 народни представители имаха неоправдани отсъствия.

ГЕРБ-СДС е парламентарната група, от която са отсъствали най-много депутати – всичките 66 народни представители, като един от тях има три, а останалите по две неоправдани отсъствия.

Депутатът с най-много неоправдани отсъствия е председателят на „ДПС-Ново начало“ Делян Пеевски – пет. След него са Бранимир Балачев от ГЕРБ-СДС и Димитър Аврамов от „ДПС-Ново начало“ с по три неоправдани отсъствия. 121 депутати имат по две неоправдани отсъствия, а 67 – по едно.

От „Възраждане“ 30 депутати имат неоправдани отсъствия, от „ДПС-Ново начало“ – 29, от „Има Такъв Народ" – 17, от „БСП-Обединена левица“ – 16, „Морал, единство и чест“ – 11, от „Величие“ – 10, от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) девет, от „Алианс за права и свободи" – двама. Нечленуващият в парламентарна група Марио Рангелов има едно неоправдано отсъствие.

Основно отсъствията на депутатите са от 15,16 и 17 октомври, когато парламентът не заседава нито веднъж заради липса на кворум. До това се стигна, след като на 14 октомври лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че повече кворум в парламента няма да правят. Не виждам никакво място на ГЕРБ в такова управление, каза още Борисов на среща с парламентарната група на ГЕРБ-СДС и с премиера Росен Желязков. Изказването на Борисов дойде след изборите за общински съветници в Пазарджик, на които ГЕРБ са шеста политическа сила. На следващата седмица парламентът възобнови работа, след като от ГЕРБ и „ДПС - Ново начало" съобщиха, че „потвърждават ангажимента си за осигуряване на стабилност и последователност в интерес на държавата".

Според Правилника на Народното събрание народният представител е длъжен да присъства на заседанията на Народното събрание. Депутат, на когото се налага да отсъства по уважителни причини от заседание, предварително уведомява председателя на парламента. Депутатът провежда срещи с избиратели, включително в изборните райони, освен във времето за пленарни заседания или заседания на комисии, гласи правилникът.

Депутатите имат право на платен годишен отпуск, който съвпада с ваканциите на Народното събрание, и нямат право на неплатен отпуск.

Възнаграждения и удръжки

Според правилника народните представители получават основно месечно възнаграждение, равно на три средномесечни заплати в обществения сектор, съобразно данни на Националния статистически институт. Основното месечно възнаграждение се преизчислява всяко тримесечие, като се взема предвид средномесечната работна заплата за последния месец от предходното тримесечие.

При неоправдано отсъствие от пленарно заседание на народния представител се прави удръжка, равна на дневното му възнаграждение. При неоправдано отсъствие от три поредни или общо пет пленарни заседания за съответния месец се прави удръжка, равна на две трети от месечното му възнаграждение. Когато поради липса на кворум заседанието не бъде открито или бъде прекратено, на народните представители, отсъствали по неуважителни причини от заседанието, се прави удръжка, равна на две трети от дневното възнаграждение.