Paolo Bruno (THY LIGHT): Животът не е само раждане и смърт

Интервю с Paolo Bruno (THY LIGHT)

Първият концерт на бразилската фюнеръл блек метъл група THY LIGHT в България е на 16 ноември. Актуалната екстремна формация ще свири в софийския клуб „Mixtape5“, а подгряващи банди са родната DIMHOLT и гръцката блек метъл група INFERNAL STORM. По повод първия концерт на THY LIGHT в България със съдействието на организаторите лидерът на бандата Paolo Bruno даде специално интервю за „От другата страна“.

От другата страна - Привет, Paolo, кои са THY LIGHT?

Paolo Bruno - THY LIGHT започнаха като самостоятелен проект. Това е моята солова група. В студиото аз създавам цялата музика и записвам всичко. Имам приятел, който от самото начало ми помага с текстовете. Това е Alex. Той написа текстовете за първите ми два албума, в които музиката беше създадена изцяло от мен. За мен THY LIGHT са инструментът, който ми помага да се справя и да изкарам от себе си мракът, който съществува в мен. Използвам музиката, за да премахна тези неща от себе си, опитвайки си да ги превърна в нещо креативно. THY LIGHT е точно този инструмент. Това не е група, която създадох, за да се забавлявам или да стана известен. Тя е по-скоро необходимост. Едва след това хората започнаха да слушат музиката и да я подкрепят. Едва в наши дни THY LIGHT еволюираха в група, но основата беше инструментът, който създадох, за да се освободя от мрака в себе си.

От другата страна - Започваш в Бразилия, след което се местиш в Европа, защо?

Paolo Bruno - Идването ми в Европа, няма нищо общо с групата. По-скоро е личен и нека го кажа – професионален избор. Разбира се, тук в Европа нещата са много по-лесни. Днес THY LIGHT е независима група. В Бразилия нямаше да имам възможност сам и със собствени усилия да издавам дискове и винили по начина, по който го правя тук. Преместването ми в Европа помогна на бандата, но то не е свързано със самата нея.

От другата страна - Мястото, на което живееш, влияе ли на музиката и на пътя на групата?

Paolo Bruno - Да. THY LIGHT е проявление на моето вътрешно „аз“. Вярвам, че всичко е резултат от средата. Не вярвам, че хората притежават някаква независима същност. Смятам, че изцяло се влияем от средата. Причината да се занимавам с блек метъл е, че съм роден и израснал в Бразилия, а Бразилия е предимно християнска страна. Там християнството има влияние върху политиката и върху живота на всички. И това ме насочи в обратната посока. Разбира се, след като се преместих в Европа, попаднах на други различни аспекти от живота. Например, в Европа не е толкова опасно, колкото е в Бразилия. Тук светогледът е различен. След като се преместих в Европа, имам повече контакти с различни хора. В Бразилия нямаме толкова много ислямски религии и подобни неща. За първи път се сблъсках с тях, когато се преместих в Европа. Всичко това, както и влиянието, което средата тук оказва върху личния ми живот, по някакъв начин се отразяват и на музиката. Така че, отговорът е „да“.

От другата страна - На кой фундаментален въпрос търсиш отговор с музиката си?

Paolo Bruno - Както казах, за мен музиката е средство да се справя с демоните си. Някои хора използват други подходи, за да се преборят с мрака в себе си. Едни вземат наркотици, други опиати, трети тренират. А при мен е музиката. Откакто се помня, метълът е бил част от живота ми. Когато създадох THY LIGHT, разбрах, че това е начинът, по който бих могъл да превърна мрака в себе си в нещо креативно. Това е главната ми цел и за това продължавам с групата. Ако по някаква причина успея да се прочистя, групата сам ще отиде в небитието. Това е основната причина.

От другата страна - Ако групата спре да съществува, какво ще стане с теб?

Paolo Bruno - Вероятно просто ще продължа да се занимавам с музика. В живота си съм свирил в различни групи и различни проекти, но не поставям THY LIGHT в техния спектър. Проектът е нещо съвсем различно. Както казах, той е наистина лично преживяване и е проявление на мен самия. Всички цели, които имах с другите групи, и начинът, по който гледах на метъл сцената с другите групи, е съвсем различен от начина, по който правя нещата в THY LIGHT. THY LIGHT не е нещо, което правя за други хора. Тук не става въпрос, че мнението на хората, които слушат музиката, не ме интересува. Но THY LIGHT съществува заради самия мен и ако на хората им харесва, чувството е невероятно. Но това е следствие, а не основната цел. Така че, ако THY LIGHT умрат, вероятно ще свиря в други групи по начина, по който го правя сега, но просто ще поема по различни пътища и ще търся други начин да се отърва от мрачните чувства.

От другата страна - Възможно ли е човек да е напълно свободен, когато приеме, че е смъртен?

Paolo Bruno - Да, бих казал, че е възможно, но мисля, че може да се случи и обратното. Въпросът е много дълбок. И бихме могли да го обсъждаме с часове. Но да, бих казал, че е възможно.

От другата страна - А може ли блек метълът да помогне в това отношение?

Paolo Bruno - Да, възможно е. Особено заради това, че повечето блек метъл групи се занимават с тези различни аспекти на живота, дори и да използват архетипи като митология или религия. Според мен блек метълът е музика, която гледа и се движи отвътре навън. И мисля, че може да помогне за осъзнаването. Може и дава на хората различни перспективи за живота. Което, разбира се, може да ги насочи в тези посоки и да ги накара да осъзнаят и отворят очите си, че всички сме тленни.

От другата страна - Изследваш вътрешния си свят, но когато го извадиш от себе си и той застане пред теб, как се справяш с него?

Paolo Bruno - Това е наистина добър въпрос. Това нещо в мен, вътре в мен, е като ураган. То няма форма или лице. Така го усещам, така го чувствам. И начинът, по който подхождам към него, е като се опитам да го превърна в музика, въз основа на чувството, което изпитвам. Не позволявам на съзнанието ми да вземе връх. Ограничавам действието на мозъка ми. Вероятно затова, ако сравниш всички издания, те не звучат еднакво. Те са малко по-различни помежду си, защото олицетворяват различни чувства. И когато музиката е готова, вече се изправям и виждам лицата им. Мога да ти пресъздам и те вече придобиват образ. Стават реални. Т.е. имам формулата да се справя с тях. И това е по същество моментът, в който вътрешните ми демони се превръщат в песен. Т.е., когато успея да видя лицето на сянката, мога да я премахна от себе си. И всичко се решава от само себе си. Не мога да дефинирам процеса стъпка по стъпка. Получава се естествено.

От другата страна - Това е някакъв вид оздравителен процес, но защо този процес никога не свършва?

Paolo Bruno - Защото аз виждам живота като периоди от време. И през тях имаме множество различна смърт. За мен животът не е раждане и умиране. Те не са всичко. Аз чувствам, че умирам невероятно много пъти през този период на съществуване. Всяка различна смърт създава нов хаос вътре в мен. И колкото повече живея, толкова повече подобни преживявания ще имам. Ето защо процесът никога не свършва. Едва, когато най-накрая престана да съществувам, едва тогава всичко вероятно ще свърши. Без да знам дали е така или не и какво ме чака отвъд. Но докато съм жив, ще преживея много смърти в живота си. А те създават хаосът в мен. И аз просто се опитвам да го превърна в гориво за музиката, за да мога да се справя с него. Затова никога няма край.

От другата страна - Днес постоянно се говори за депресията и за подобни чувства, но какво се пропуска? Не става ли мода, за да се търси внимание?

Paolo Bruno - Наистина сложен въпрос. Трудно е да се прецени. Не съм психолог или психиатър, но мисля, че е нещо наистина много лично. Всеки човек има причина за депресията си и дори да е просто търсене на внимание, мисля, че е психичен проблем или проблем с психичното здраве. Така че всеки случай може да има различно обяснение. Наистина е трудно да се прецени. Но разбира се, има вероятност, някои хора да подхождат към депресията по различен начин без да са диагностицирани от професионалист. Просто приемат, че има нещо и от него могат да извлекат дивиденти. Възможно е да е така, но както казах, не мога да преценя, защото не знам подробностите.

От другата страна - Колко дълбоко в себе си си готов да се потопиш. И не се ли страхуваш, че в някакъв момент ще останеш затворен там, без път назад.

Paolo Bruno - Честно казано, никога не съм мислил по този въпрос, но в него има смисъл. Трябва да помисля. Какво мога да видя, когато се гмурна в себе си, за да достигна до мрака? По-скоро това е проекция. Не чувствам, че има шанс да се хвана в капан, ако пътувам с ума си до там, но същността ми отсъства, т.е. съм просто като зрител. По-скоро поставям капан, за да могат тези безформени чувства да дойдат при мен. Давам им шанс да ме заплашат, но е възможно това да се промени в бъдеще. Може и да се случи и да остана там завинаги. Възможно е.

От другата страна - Не се ли страхуваш, че ще откриеш неща, които няма да ти харесат?

Paolo Bruno - О, да, винаги го правя. Всеки, когато се погледне в огледалото, може да открие неща, които не му харесват. Вече съм на 38 години. Живял съм достатъчно, за да съм осъзнал, че е по-добре да ги откриеш. Има хора, които никога не стигат до тях, независимо че през целия си живот са стояли пред огледало. И не могат да разберат, че така животът им е пълна илюзия. Аз не мога да кажа кой съм, не мога да кажа, че знам кой съм, но знам, че винаги съм тук и вървя по пътя, който ще ме отведе до там да разбера кой съм. Не ми е комфортно, когато се чувствам добре. Защото знам, че наградата е много по-голяма, когато мястото, до което съм достигнал, е опасно. Нали знаете, че невежеството е блаженство. Истината е, че колкото повече знаеш, толкова повече страдаш. Това е нещо нормално. Но направих моя избор и не се страхувам. Това просто е най-важното нещо в живота ми.

От другата страна - Кое е по-лошо за един музикант - да доскучее на себе си или да стане скучен за слушателите?

Paolo Bruno - Зависи от това дали артистът живее от музиката и тя е неговата работа. Мисля, че и в двата случая е лошо, но е по-лошо, ако доскучееш на слушателите, защото зависиш от парите и от лейбъла си. Трябва да бъдеш постоянно актуален, за да може лейбълът да продължи, да инвестира в теб. Моят случай е различен, защото музиката не ми е професия. И както отбелязах, тя е инструмент, личен инструмент. Така че няма голямо значение. Не мисля, че някога ще стана скучен на себе си, защото музиката не е забавление за мен. Тя е нещо по-дълбоко. Не мисля, че в моя случай това има значение.

От другата страна - Защо групите, които смесват различни стилове с блек метъл, също са определяни като блек метъл?

Paolo Bruno - Точно така трябва да бъде, защото хора с различна основа могат за поставят различни етикети. Те виждат нещата по различен начин. За това и непрекъснато има дискусии по този въпрос. Което е нещо нормално. Едни определят VENOM като блек метъл. Други не са съгласни. А за трети - блек метъл са групите от Норвегия от 90-те години на миналия век. И за тях тези нови проекти, които са като излезли от YouTube и Spotify, не са даже метъл. Според мен става въпрос за лично усещане. Начинът, по който аз поставям етикети, се основава на музиката, но също така и на текстовете, и подхода на членовете на групата. Обаче, стиловите определения по-скоро улесняват комуникацията, когато говориш с някого за банди, които не познава. Ако някой ми подхвърли, че трябва да чуя някоя блек метъл група, в съзнанието си очаквам да чуя блек метъл. Но ако аз посоча на някого да обърне внимание на определена блек банда, той може да очаква да чуе нещо съвсем различно заради стиловете, от които идва. Стиловите определения за мен са просто етикет, който улеснява комуникацията.

От другата страна - Има ли разлика между блек метъл и истински норвежки блек метъл?

Paolo Bruno - Отново, по-скоро става въпрос за стилови определения, но може би има разлика в зависимост от това кога е създаден блек метълът. За феновете, които са започнали с VENOM и сякаш са чули и видели всичко, което се случва, вероятно е било шок, когато са попаднали на норвежкия блек метъл. Все пак тяхната представа за блек метъл е друга. За мен, идвайки от Бразилия, първата ми представа за блек метъла бяха SARCÓFAGO и MYSTIFIER. Въпрос на лично усещане. зАвиси от произхода на феновете.

От другата страна - За първи път идваш в България с THY LIGHT. Какво да очакваме?

Paolo Bruno - Миналата година бях с AUSTERE и говорих с няколко души. Те ме попитаха кога ще дойда с THY LIGHT, защото би било хубаво да видят групата на живо. На концерта на AUSTERE дори имаше фенове от Сърбия. Спомням си, че преди много години имахме съпорт от този регион, от Сърбия, от България, Гърция. Аз поне очаквам с нетърпение концерта, защото е начин да благодаря за подкрепата. Понякога при мен идват фенове и ми споделят, че музиката на THY LIGHT им е помогнала и им е отворила очите. Нещо, което не може да се купи с пари. Възможността да дойда в България и да представя музиката ми пред тези фенове, които наистина по някакъв начин са се свързали с нея, е нещо невероятно. Приемам го като подарък, който дори не знам дали заслужавам. Така че единственото ми очакване е всичко да мине добре и феновете да се забавляват страхотно, потапяйки се в музиката и в себе си по време на шоуто. Наистина очаквам с нетърпение да се върна в България.

От другата страна - THY LIGHT още използват корпс пейнт. Но защо много блек метъл банди се отказват от него?

Paolo Bruno - Може би трябва да се върнем на въпроса за тенденциите в блек метъла. Основах THY LIGHT през 2005. Първият път, когато свирихме на живо, беше през 2022. Когато започнахме да правим концерти, все повечето групи носеха маски и покриваха лицата си. Наистина смята това за нещо нормално, защото всяка група трябва да има своя собствена причина да прави това, което прави. Но аз започнах с блек метъла на 90-те. Бразилската блек метъл сцена е основно повлияна първо от гръцката, а след това, разбира се, от сцената на Норвегия и Великобритания. За нас самите в корпс пейнта се крие същността ни. Ние идваме от християнска страна, където се казва, че сме като образ Божий. А корпс пейнтът е начин да го отречем. Променяме образа си, променяме лицето си. По този начин придаваме по-скоро ритуален аспект на музиката. В момента, в който сложа корпс пейнта, сякаш казвам: „Не съм аз, а Paolo.“ Сякаш този човектам, е просто еманация на представата ми за музиката, която правим. Корпс пейнтът е добър начин да бъде поставено начало и край на концертния ритуал. Ето защо го използвам. Но за други групи, може би, е спрял да означава нещо. Или за тях той няма никакво значение. За това търсят различни алтернативи. Дори има банди, които са спрели да го използват и после пак са се върнали към него. Факторите и личният избор са различни.