Памет за загиналите военнослужещи в мирно време

Това се случва, вероятно, защото те упрекват държавата за смъртта на техните деца. Нашата цел е да се помни паметта на войниците, загинали в мирно време, изпълнявайки заповедта на своите командири. Положили сме я не в градината, не до р. Дунав, а тук- във военния клуб, от където те са тръгвали като войници да защитават България. Вече има три подобни плочи, като нашата, открити в България, ние сме четвъртата по ред."

Бизнесмени осигуряват средства за направата на плочата.

"Това е най-хубавата плоча направена до сега, хубава, но тъжна!"

На въпроса, защо няма да има изписани имена на паметната плоча, Бойко Прангаджийски отговори така:

"На плочата няма изписани имена, защото имената са много. За Видинска област- около 60 човека, загинали военнослужещи, а иначе са над 100. Ние не знаем имената на другите загинали кадрови и срочно служещи- на всички, за всички, да се помни за много години!"

Стигнахме и до отговор на въпроса- как държавата помага на военноинвалидите?

"За съжаление не помага… Пенсиите са най-ниските, всяко едно явяване на ТЕЛК, който има военна пенсия му свалят с 20-30%, имаме закон, но нямаме наредба, от която да се изпълняват нещата… Държавата тихомълком се е отказала да ни помага, а ние сме не повече от 4000-5000 души в България. Нашият председател Петър Велчев предложи да се изравнят правата ни по закон с тези на ветераните, ние не сме по-различни и ние имаме същите проблеми като тях, само че те са били на война, а ние сме изпълнявали задълженията си в мирно време."

Бориска Петрова, майка на загиналия Румен Петков беше единственият родител на загинал военнослужещ:

"Румен е единственото ми дете, това се случи преди 25 години, той беше на 20 години, служеше в Горна Малина, като шофьор на камион. До обед- нищо, след обед започна да се задушава и изпада в клинична смърт. Тази плоча за мен е едно уважение към децата ни, които сме изгубили."