Архитектурата на Видин и Зайчар през 19 и 20 век

Какво ще видят посетителите?

"В продължение на стотици години Зайчар е село, а след освобождението от турците през 1833 година се превръща в административен център на Църноречка околия и седалище на Зайчарския полицейски участък. През 1834 година е обявен за град, а от 1866 става окръжен център. Според първото общо преброяване на населението и жилищния фонд през 1834 година, градът има 1439 жители, от които 694 мъже и 745 жени. В сръбско-турските войни (1876-1878) Зайчар е сериозно повреден и унищожен. Турците изгарят около 160 къщи и ограбват всичко, което може да се изнесе от града. Народната архитектура в Зайчар и околностите в началото на ХІХ век се основава на селския тип къщи, а по-късно навлиза градският тип. Наред с моравската къща сериозно е застъпено строителството на къщи от талпи и греди. Строителната традиция на коренното население се преплита с традицията на преселниците и се повлиява от народната архитектура на съседните области и държави.

В началото на XIX век в Зайчар се откроява обширният Голям пазар (Велика пиjаца) в центъра, в близост до който се намирали старите сгради на окръжните и околийски учреждения. През последното десетилетие на ХІХ век в Зайчар започва строителство на по-големи и по-модерни съоръжения в централната част на града. Така за сравнително кратко време градският център променя своя вид и Зайчар се счита за най-напредналия град на тогавашна Сърбия. Първият регулационен план на града носи името на инж. Козлич и е одобрен на 4 юли 1890 година. През 30-те години на ХХ век Зайчар получава нов облик, става седалище на Тимошка област, а своеобразната му архитектура го нарежда сред най-красивите сръбски градове. Градоустройственият план на Зайчар от 1942 година е изготвен от инж. Глигорие Савович. След Втората световна война, през 1958 година, е направен нов градски план за развитие от известните архитекти Михайло Митрович и Петър Петрович. Този план се оценява като първия реален принос към съвременното урбанистично мислене в Зайчар. Според този план се разрушават всички стари сгради в центъра на града и на тяхно място са построени предимно многоетажни здания за учреждения. През 1993 година е представен новият архитектурно-градоустройствен проект на градския център, ситуационен план на архитект Зоран Стойкович", се казва в презентацията на Зоран Янкович.

"Видин е град с многовековна история, крепост, център на комитат, санджак, вилает, окръг, област. Непосредствено преди Освобождението жителите му са около 20 000, а при първото преброяване на населението в Княжество България през 1880 година те са 13 714. Градът се състои от две части: стара- Калето, с 1330 къщи и нова част около него- Варош, с 1700 къщи. Жилищата са глинобитни и фахверхови (от дърво и камък), с вътрешни нехигиенични дворове. През 1891 година Общинското управление възлага на градския инженер Карл Мачас съставянето на градски нивелачен план. С Княжески указ №33 от 30 март 1899 година се утвърждават застроителните планове на кварталите на Видин.

В края на ХІХ и първата половина на ХХ век градът претърпява осезателна промяна в цялостния си стопански и обществен живот, за кратко се отърсва от ориенталския си характер. Влиянието на европейската архитектура веднага след Освобождението се чувства най-осезателно в крайдунавските градове, благодарение на корабоплаването и развитието на оживени търговски връзки. От Централна Европа навлизат стиловете неоготика, неоренесанс, неороманика, реставраторски пуризъм и електика, а през първата половина на ХХ век- сецесион, които силно повлияват оформянето на новия архитектурен облик на града. Проектирането е извършвано от видните архитекти Тома Върхота, Никола Нешов, Илия Попов, Майер Аладжемов, Коста Николов, инженерите Димитър Захариев и Тодор Кожухаров- завършили в Прага, Щутгард, Мюнхен и Виена. Западните школи дават отражение върху реализираните от тях красиви и уникални сгради- Търговски дом, Офицерски клуб, Земеделска банка, Общинска баня, Видинска банка, хотели, частни домове. След 1948 година проектирането се съсредоточава в проектантска група към Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството София, а през 1959 година се създава Видинската проектантска организация. В нея творят архитектите Л. Хаджийончев, Ил. Попов, Ил. Траянов, Мл. Петърчев, Н. Балкански, Н. Петков, Цв. Андреев, П. Бузов. Социалистическият архитектурен стил е характерен с проектирането на цели комплекси с единни решения. Успоредно с това се изгражда промишлената зона на Видин. Построяват се нови училища- основни, техникуми и гимназия, кино "Дружба", спортна зала "Фестивална", Пощенска палата, Младежки дом, аерогара, Градски съвет, Дом за красота, хотел "Ровно", Партиен дом и др. Това са сгради, които, със своите мащаби и архитектурна композиция, стават акценти в градската панорама. През 80-те години, по проект на проф. арх. Иван Никифоров, е обновен площадът на Видин, съобразен с архитектурата наоколо, като новият Видин се вписва в старата градска среда", така презентира Видин инж. Лиляна Петрова.

Идете и вижте уникалните стари снимки.