С кушии в Дунавци днес отбелязват Тодоровден

"Настроението е приповдигнато, както обикновено на празници. Имаме готовност. Чакаме още няколко от конете, мисля че събираме над 15 общо. Това е едно поредно мероприятие в Дунавци, което събира хората на едно място и ги кара да се чувстват живи. Живеем във времената, в които хората се затварят все повече, ежедневието е сиво, откровеното безпаричие също пречи в България. Всичко се прави за разнообразие, а хората подкрепят празника", каза местният кмет Димчо Скорчев. 

Над 15 участници се записаха за кушиите.

"Бих се спрял на това, че хората, които са тук, не са достатъчни. От ден на ден хората се отнасят с апатия към почти всичко. Сякаш хората са изгубили дух. Това е причината да няма толкова много участници и зрители", допълни Димчо Скорчев.

Празникът за Тодоровден беше открит с концерт на местните състави. Раздаден беше и курбан. За седма поредна година в града се организират конните надбягвания, обясни Скорчев.

"Финансово тази година беше трудна. Разчитахме на спонсори, намерихме няколко - председателят на БСП във Видин, председателят на Общинския съвет във Видин. Все пак е нещо. Други хора помогнаха с буркани с храна. Направихме курбан - постен, защото идват Великденските празници. Става все по-трудно от година на година, но не искам да прекъсваме тази традиция, която възобновихме и ни обединява".

Най-често отглеждането на коне се извършва в конеферми. Конят се е използвал дълги години като основен помощник, като впрегатен и ездитен добитък. Служи предимно за превоз на товари и досега, в екстремни ситуации или трудно проходими места. В съвременни условия конете се отглеждат предимно със спортна цел – за езда и като помощници за военни или охранителни патрулни операции в горски терени. В Дунавци коневъдството е пред изчезване, информира Димчо Скорчев.

"Гледат се коне в Дунавци, но от т.нар парадни - не, най-много да има 2 или 3. Има и още 10-12 обикновени. Магарета също няма много вече. Преди 30 години всяка къща имаше магаре и кон. Хората използваха животинската тяга за всичко. Младите хора просто напуснаха държавата".

Поредно участие в кушиите записва Пепи Андреев от село Извор, община Димово, който признава, че иска да повтори победите си от миналите издания.

"От няколко години участвам на състезанията в Дунавци. Димчо Скорчев възроди една традиция, което е огромен плюс за нашата Северозападна България. Мисля си, че се получава добър ден винаги, състезанията са интересни. Пистата е направена качествено. Понякога има повече състезатели, но участниците са малко, защото всеки избира различно място, на което да отиде с коня си. Най-малко от 40 години се занимавам с коне. Участвам не само в Дунавци, пускам се и в Източна България. Имам два коня чистокръвна порода от Англия. Единият го закупих от Германия наскоро именно за състезания. Конете се поддържат с много труд, с много грижи. Това са животни, които искат всичкото внимание на света. Когато отидем на състезания, тези грижи, това внимание, всичко се отплаща. Затова и днес очаквам да победя отново, както го сторих в предните години. Идвам за победата, но това е интересно - победителят е един, а състезателите много".

Пламен Петров от Видин вярва, че традицията трябва да се обнови, защото е българска.

"Всяка година участваме в Дунавци, тъй като кметът на Дунавци е единственият в околията, който прави толкова голяма кушия. Три коня имам аз, чистокръвни от Англия. Приблизително 10 години се занимавам с коне. Виждате, положението не е идеално, липсват хората, но говорим за една българска традиция, която трябва да се обнови. Ние сме българи. Интересно е да се гледат отделните групи - чистокръвните бягат сами, има каруцарски състезания. Всичко е гладко надбягване".