Да прогледнем духовно

"Докле съм в света, светлина съм на света." (Йоан 9:5)

"Очи имат, но не виждат." (Йез. 12:2)

"Ние людете често си мислим, че сме създадени изключително за радост в света, но никога не можем да се откъснем от мъката и страданията като наша неизменна жизнена съдба. Човешкото сърце жадува за чиста слънчева радост. Земята обаче, на която протича целият ни живот, не е само градина на благополучие и радост. С първия лъч на Божия свят идва и първата сълза. Страданията в живота са неизбежни. Дълбоката древност ни е завещала мъдрите думи: "Човек се ражда, за да страда, както искрите - за да летят нагоре" (Иов 5:7). Страданията ни водят до Бог и до целебната Божия сила.

За една дивна среща на човешкото страдание с Божията чудодейна сила ни повествува свети апостол и евангелист Йоан Богослов в своето литургийно Евангелие за тази седмица (9:1-38). Господ Иисус Христос заедно с учениците Си се движи по една от многолюдните улици на Йерусалим. На един ъгъл близо до храма седи слаб измъчен човек и трепетно протяга ръка за милостиня. Този клетник е сляп от рождение. Лишен е от скъпия дар - зрението. Замръкнал в черната нощ на слепотата, той никого и нищо не вижда. Голяма трагедия е телесната слепота.

Христос видя нещастния сляп просяк. Трогна се от нерадостната му участ. Прояви Своята божествена милост и го изцери. Върна му виделината на очите! Слепият прогледна. Тъмната завеса падна от очите му. Слънце и радост озариха сърцето му.

Страданията са ключ към царството Божие. Св. ап. Петър ни призовава да бъдем съучастници в страданията и славата на Христа (1 Петр. 4:13). А св. ап. Павел мъдро ни увещава "да се хвалим със скърбите си" (Рим. 5:3). Страданията, пратени от Бога в школата на земния живот, пораждат духовна опитност и поддържат нравствената хармония в света!

Нека и ние, предани на Божията света воля, съгласно апостолската заръка изповеднически "да принасяме страданията като добри войни Иисус Христови" (2 Тим. 2:3).

Върху основата на живия крайъгълен камък Иисус Христос (Пс. 117:22; Ис. 28:16) да вграждаме сърцата си като живи камъни в най-величествения духовен строеж през вековете - Църквата Христова, за вечна Божия прослава и за тържество на Божието дело в света! Амин."

Ставрофорен иконом Димитър Йорданов

В рубриката "Съвременна Библия" - един японец се опитва да пренесе 246 пакетчета с кокаин, като ги поглъща. На територията на Мексико той издъхва. Разхерметизирал се пакет причинява смъртта му. Когато прочетох тази новина си спомних защо Исус държи на първо място един човек да се покае. Защото покаянието би заложило живота на този японец в друга посока - не към смъртта, а към живота. Затова покаянието не е просто да кажем "Господи помилуй!" То е отричане на грешни убеждения, сриване на стария живот, тръгване в нова посока, раждане на нов човек. Колко много се нуждаем днес от покаяние! Ако не се покаем ще бъдем като този японец - хора, чиято вътрешност е пълна с грешни неща, които рано или късно ни убиват. Затова Исус държи да се покаем. Той просто не иска да бъдем погубени от греха, който е в нас. Защо Исус не иска да бъдем погубени? Отговорът е един: "Защото ни обича!"