Накъде без Бога?

"Седмата неделя след Пасха Църквата е посветила на борбите против арианството. Арий бил амбициозен човек. Недоволен от това, че не бил избран за архиепископ на Александрия и обзет от гордост, той се обявил против цялата Христова църква. Започнал да учи, че Иисус Христос е обикновен човек, че е творение като всички други творения, но е получил от Бога големи дарования и способност да върши чудеса, поради което превъзхождал обикновените хора.

На Първия вселенски събор ползващото се от покровителството на двореца арианство било осъдено от Църквата. На този Първи вселенски събор били създадени първите осем члена на Символа на вярата.

Иисус Христос не е обикновен човек. Той е Син Божи, дошъл на земята между човеците, за да принесе Себе Си в жертва за тях. Да ги изкупи, та като обърнат поглед към Него и повярват, да ги спаси от греховете им. Той е Ходатай пред Бога, Изкупител и Спасител. Той е Първосвещеникът, който принася Себе Си в жертва за изкуплението на човека. Затова именно на днешния неделен ден Църквата е определила да се чете Евангелието от св. евангелист Йоан, 17 глава: Първосвещеническата молитва на Иисус Христос.

Величието на човешкия живот започва оттам, откъдето започва вярата във вечността - вяра силна, велика, която прави хората герои. Трябва да знаем, че какъвто и път да поемем в живота, ние сме безсмъртни. Тялото ни ще умре, ще се върне в земята, от която е взето, а душата, освободена от него, ще продължи да живее. Как ще живеем във вечността?

Един човек цял живот се лутал да търси истината. Поръчал на паметника над неговия гроб да се издълбае само една въпросителна. Нищо повече. Така ли ще направим и ние? Не е ли по-разумно и спасително в книгата на нашия живот всеки ден да записваме думите: вярвам, вярвам, вярвам.

Блажен е онзи, който убедено, чистосърдечно може да каже: Вярвам във вечния живот. "А вечен живот е това, да познават Тебе, Единаго Истиннаго Бога и пратения от Тебе Иисуса Христа". Амин."

Ставроф. ик. Стефан Енев

В рубриката "Съвременна Библия" - в късната дъждовна пролет всички зеленчукови градини и нови плодни дръвчета са засадени. Градинарството не е нещо чуждо дори и за Бога. Още в началото на Библията четем: "И Господ Бог насади градината на изток, в Едем…" Всеки внимателен читател на Библията ще забележи как чрез естеството на растенията Бог избира да илюстрира много духовни послания. Намираме подобно послание в книгата на пророк Йеремия: "Благословен да бъде оня човек, който уповава на Господа, и чието упование е Господ! Защото ще бъде като дърво насадено при вода, което разпростира корените си при потока. И няма да се бои, когато настане пекът, но листът му ще се зеленее и не ще има грижа в година на бездъждие, нито ще престане да дава плод." Какво ли иска Бог да ни научи чрез тази пасторална картина - горещина, поток и дърво с напиращ плод? Може ли едно дърво да изнесе урок как да живеем ние хората?