Във всички времена възсияват светии в Църквата Христова

"Да изповядваме винаги Христа и вярата си в Него!"

(Мат. 10:33; 37-38; 19:27-30)

"В историята на Църквата Христова е имало времена  на мир, когато всеки свободно и спокойно може да изповядва Христа пред човеците. Но имало е и времена люти, когато вражески сили се надигат против Църквата и когато ония, които изповядват Христа, трябва да бъдат готови да търпят гонения и дори да пожертват живота си. В нашето съвремие на много места има гонения против Христовата Църква, а и там, където няма такива, някои християни не смятат за нужно да изповядват своята вяра.

Ето какво е казал Христос за ония, които наяве са заявили, че са Негови последователи: "Всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз него пред Моя Отец Небесен; а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен." Всеки човек желае да бъде признат и зачитан от своите близки и от обществото, в което живее. В това няма нищо лошо. Но често се случва, че най-добри и най-заслужили дейци не биват оценени достойно от човеците, а напротив - биват гонени и хулени, макар и другите да се ползват от плодовете на тяхната дейност.

Мнозина учени и художници, отречени и непризнати през живота си, са били тачени и славени едва след смъртта им.

Но да бъде някой признат от своите съвременници, това има значение само за земния му живот. Човек обаче е предназначен за вечността и само онова което има значение пред Бога и вечността, само то заслужава да бъде предмет на нашия стремеж. Ако бъдем признати от своите синове и дъщери, ако те съзнават, че сме им сторили добро и че сме се грижили за тях, ние можем да разчитаме, че ще прекараме старините си спокойно и в доволство. Ако някой цар или управник бъде признат от своите поданици, сиреч, ако съзнават, че те дължат благополучието си на него, той може да бъде спокоен за своя трон и за своето място. Ако пък не го признаят, ако не му бъдат признателни, той може да пострада в тоя земен живот, ала за добрините си сигурно ще получи награда от праведния Бог.

Светата Църква мъдро е наредила още в първата неделя след Петдесетница да постави пред очите ни безбройното число светци, които със силата на благодатта на Св. Дух вършили чудеса, разпространявали Евангелието и с живота си служат за пример на всички нас. Това е сторено, от една страна, да ни окуражи, да ни припомни, че Божията сила действа винаги в света, че във всички времена и при всички обстоятелства възсияват светии в Църквата. От друга страна, днешният празник ни подсеща, че всички ние, днешните християни, можем да се наредим в числото на светците. Не всеки от нас може да извършва такива подвизи каквито са вършили апостолите, мъчениците и преподобните Божии угодници. Но всеки от нас може и трябва да изповядва с думи и с дела своята вяра в Христа и да моли светците да ходатайстват за нас пред Бога - да изпълним християнския си дълг към Него и към нуждаещите се от нашата помощ и да наследим вечен живот. Амин."

Еп. Никодим и прот. Цв. Христов

В рубриката "Съвременна Библия" - проблемът на съвременния човек е, че думи като изкушение и грях са записани в графата "архаични". Съвременният човек не вярва в съществуването на греха, затова не вярва и в реалността на изкушението. Но това е нелепо. Ние всички много добре знаем какво е изкушение. Нима не сме изкушени да мразим някого, който мрази нас? Не сме ли изкушени понякога да се правим на по-велики отколкото сме? Ако някой ни удари, няма ли да се изкушим да му отвърнем? Да не говорим за провала на българския преход. Не е ли роден от хора, поддали се на изкушенията на парите и властта? Ще поговорим за три изкушения, които връхлетяха Исус - изкушения, които нахлуват в живота на всеки един от нас.