Художникът Сава Цоновски: Винаги съм искал от картините ми да лъха поезия

публикувано на 06.07.19 в 19:05

Сава Цоновски

Снимка: Радио Видин

Сава Цоновски в ''Калейдоскоп'', 06.07.2019

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

"Калейдоскоп" този път ни отвежда в китното село Ботево, община Хайредин. Това е едно прекрасно малко селце, в което живеят само петдесет души. Къщите са красиви, достолепни, с големи и спретнати дворове, училището е на един етаж, представлява красива, здрава сграда, в която доскоро е звучал детски глъч. Сега е изоставена и сама. Освен с природните си красоти, селото се слави със своя художник Сава Цоновски. Той е роден в това село и всяко лято си идва у дома. Творецът е определян като един от живите класици на българския акварел. 93-годишният художник живее в стара стогодишна къща, в която твори. И наистина тук атмосферата е повече от творческа, тя е вдъхновяваща. Слънчевите лъчи обливат приказната къща, дърветата полюшват от ветреца зелените си клони, пойните птички пеят под прозореца, шарената котка грациозно се предвижва през зелените треви. А усмихнатият дядо Сава излиза да ни посрещне с изцапани с боя ръце, защото докато ни е чакал, е рисувал. Тук, в Ботево, той постоянно рисува, всеки ден, всеки час. Сега рисува пейзажи в 4 сезона - зима, есен, лято и пролет, които ще подреди в изложба.

Ето какво си спомня Сава Цоновски за своя дълъг и изпъстрен с различни случки живот:

"Родил съм се в семейство, в което цареше доброта и обич. Майка ми беше тиха, кротка и много работлива. Баща ми беше просветен човек. Беше председател на читалището и много четеше. Изглежда неговият пример ми е повлиял, аз също обичам да чета. На млади години не говорех много, повече слушах. На 93 съм, ще ви кажа как живея сега. Като прелетна птица съм, през зимата 5 месеца в София, през лятото 7 месеца съм на село. В София се чувствам вързан, а на село е свобода, работя всичко - кося тревата из двора, чета стихове и философия и най-важното - рисувам. Това е главната ми задача. Имам дневник, в който пиша всеки ден и е към 3 000 страници. Така се мъча да гоня склерозата.
Не станах веднага студент. Третият път ме приеха в Академията. Първият път не бях се подготвил, защото не знаех как. Бях нарисувал Стоян Клензата от село и не влязох. На втората година бях втора резерва и те ми казаха: "Вие си идете на село, ако има място, някой се е отказал или се е прехвърлил в друга специалност, ще ви се обадим." Не ми се обадиха. Но аз като отидох на третата година да кандидатствам заварих този, който беше трета резерва влязъл. На третата година влязох. И тъкмо завърших, станах военен художник. Защото ние бяхме сиромаси хора."

За своите картини той споделя:
"От моите картини искам там, където присъстват да създават една спокойна, приятна атмосфера, да са като милувка, да докоснат някоя нежна струна на душата, да навяват спомени, мечти и размишления. Искам от тях да лъха поезия. Искам с боички да пиша поезия. Често си разговарям с акварела. Някои казват, че акварелната техника била много трудна, не знам, аз не я чувствам такава. Може би, защото я обичам. Трудността идва от особения характер на акварела. Той е малко капризен, непослушен, свободолюбив. Прави се на един дъх. Винаги съм искал от картините ми да лъха поезия. И това го каза за мен Дечко Узунов. Акварелът трябва да е прозрачен, да е като милувка."

Селото
"Селянин съм по душа, обичам много родното си селце, обичам полето с неговия далечен хоризонт и светлата ивица, която го свързва с небето, обичам природата, пред която благоговея. Обичам полето, защото като погледнеш - едно ширине, еее там, хоризонта и светлата ивица се вижда. Планината е над мене, ще те натисне. А морето не го обичам. През тези 93 години аз на почивка съм бил само пет дена. Обичам повече залеза, защото ме кара да размишлявам."

Живот и работа
"Аз съм много работлив човек, аз работя непрекъснато, и когато не съм рисувал, денят си е отишъл ей така, безвъзвратно. Животът за мен е работа. Аз мисля, че който не работи, оглупява. Рисуването за мен е наслада, удоволствие. Аз съм си харесал на Щъркелов картина с акварела и му прерисувах една картинка, все още си я пазя неговата картинка и все още се мъча един равнец да го нарисувам като него, но не мога, мъча се. После аз рисувам и с длан. Когато е напукана дланта по-добре става. Но то и това не е лесно. Храня се природосъобразно, сутрин и вечер по една ябълка. Често пъти вечер две локумчета като лапна и си лягам и си спя много спокойно. Много ядки ям, стафиди, орехи. Аз съм много предан човек. 29 години откак е починала жена ми, аз всяка сутрин целувам портрета ѝ за добро утро и всяка вечер - за лека нощ. И все още в мен остава философския въпрос как да разбера самия себе си. Но как да погледна аз себе си отстрани? Как?"

Повече можете да чуете в звуковия файл

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Художникът Сава Цоновски: Винаги съм искал от картините ми да лъха поезия

Галерия

Да обръщаме взор към Бога - извор на светлината

Има ли решение проблемът с безводието

Как работи моделът "плащаш, колкото изхвърляш"

Кога ще заработи Социалният план за климата

Мотористи закриват сезона с импровизирана среща във Видин

Болницата в Лом очаква своите нови библиотечни пространства

В "Музикална зона" на 27 ноември 2025 слушаме ZZ Ward

За БНР

Радио Видин