Съществуват добри практики за интеграция на малцинствата

Сред добрите примери на форума бяха посочени медиаторите. Това са хората, които помагат на институциите в решаването на казуси от различен вид. В България моделът на здравния медиатор е въведен през 2001 г. от екипа на Фондация "Здравни проблеми на малцинствата". Тогава пилотно се изпълнява проект в квартал "Изток" на град Кюстендил. Обучени са и първите пет здравни медиатори. "Вече имаме не само здравни, но и медиатори ангажирани с образованието и труда", коментира Петър Цветанов зам. председател на Националната мрежа на здравните медиатори:

"Програмата за здравните медиатори е един от примерите за добри практики... Предисторията на Националната мрежа на здравните медиатори започва през 2001 г., когато в България се заговори за сериозните проблеми в областта на здравеопазването и особено за затруднения достъп на малцинствата до системата на здравни услуги. Това води до трайни увреждания на здравето, проблеми с диагностициране на заболявания, които са сравнително лесно разпространявани - като туберкулоза и др., детска и майчина смъртност, ниско имунизационно покритие, предпоставка за възникване на епидемии. Очертава се тревожна картина на здравния профил на уязвимите групи... Въвеждането на професията на здравния медиатор беше нов и непознат модел за България, който адресира проблемите, свързани с достъпа до здравни и социални услуги сред групите в неравностойно положение в българското общество..."

Медиаторската професия е въведена в редица европейски страни. В Испания и Франция здравно-медиаторната програма има над двадесетгодишна история. Във Финландия медиаторите се наричат "интеркултурни посредници", в Холандия - "образователи на етническите малцинства", в Румъния и Молдова - "санитарни медиатори", в Словакия - "здравни медиатори",  в Сърбия - "теренни здравни работници".

"Преди стартирането на здравното медиаторство една Фондация направи едно изследване в няколко града и издаде доклад, наречен "Здравни проблеми при малцинствата - пътища и средства за тяхното преодоляване". В този доклад професор Търнев посочва, че ромите живеят 10 години по-малко. Това по себе си обосновава появата на здравните медиатори..." - коментира Сашо Ковачев, здравен  медиатор от сдружение "Лараго" Кюстендил.

През годините професията се разви от пилотна неправителствена дейност до държавна политика - от 2007 г. здравните медиатори се назначават от общините със средства, отпуснати от държавния бюджет.  Постоянните усилия на членовете на мрежата и успешната работа на здравните медиатори на терен доведоха до превръщането на Мрежата в най-голямата неправителствена организация в България, чиито членове ежедневно работят на терен, сред уязвимите общности.

Освен здраве и образование на ромската общност и е необходима и работа. Трудовата заетост е с ключова роля за интеграцията.