Първият фотограф в Югоизточна Европа е от Враца

"През 2016 година, когато получих първата си задача в музея, се навършваха 185 години от кончината на Хаджи Тошо Ценов, бащата на Димитрака Хаджитошев. Нуждаех се от снимков материал, свързан с личността на видния врачански първенец. Обърнах се и към колегите от Ентографско-възрожденски комплекс. Получих снимка на Димитраки, вместо тази на неговия баща. Пространствени ми издирвания стигнаха до име, скрито от родословното дърво - Анастас Йованович. Разрових се в архивите, включително на Сръбската народна библиотека". 

Историкът на фотографията Йозеф Мария Едер определя Анастас Йованович като първия фотограф в Югоизточна Европа. Перипетиите, които го съпътстват, му отреждат сериозни изпитания и съдба, далеч от родния град. 

"Първата съхранена снимка на българи е от 1842-43 година, публикувана във Виена - на възрожденеца Тодор Минков, а фотографията е направена от българина Анастас Йованович. Това е причината той да бъде определян за първия фотограф. В България често се срещат публикации, твърдящи че първоосновател на това изкуство е род от Самоков - Карастоянов. Прегледах вестници от този период, включително и френски. Големият българин намира спасението си в Сърбия. Баща му, който е от планинска Берковица, умира рано. Огромно влияние върху бъдещето на тогава 9-годишното дете изиграва Константин Огнянович - пристигнал като учител в града по покана на Димитраки Хаджитошев. От него Анастас научава писмото и четмото. В Белград продължава образованието си. През 1830 година в Сърбия пристигат майка му и сестра му, тъй като баща му се споминал. Призван в тежката ситуация да се грижи за семейството си, две години по-късно почва да учи типография - графичен дизайн, третиращ употребата на шрифтовете".

"През 1832 година Анастас проявява огромен интерес към това предприятие. Застоява се там. Работи с руски ръчни преси. Заради способностите му, едва на 19-годишна възраст, през 1836 година, е ангажиран с поръчка от княз Милош - да изработи буквено посвещение върху сабя, която ще е подарък за барон Хердер. С времето усърдието на врачанина дава резултат - забогатява, купува си жилище и дори го обзавежда с маси и столове - редки предмети, символ на лукса по това време. Йованович трайно записва името си с едно важно събитие в публичния живот на Сърбия: издава първия сръбски буквар. Това доказва школовката му и уменията му. Младежът се заема да изготви матрици за необходимите кирилски букви. Заради стореното, заедно с още пет студенти, е пратен на обучение във Виена. Такова е било изричното желание на Княза. Изучава литография, гравиране върху мед и стомана, един от първите, посветен във фотографията - дагеротипия и талботипия".

"Анастас Йованович си поставя за цел да овладее "новото изобразително средство" и след две години със собствена Дагерова камера прави своите първи снимки във Виена. Оптикът Прокеш му организира в града фотоизложба. Амбицията на таланта е да бъде първия фотограф във славянския свят. През 1846 г. става и член на фотографското дружество. През 1842 г. династията на Обреновичите е свалена от власт в Белград и стипендията на Йованович е прекратена. Именно това го принуждава не само да се изявява като фотограф, но и като художник"

"При него през 1852 г. идва и Николай Павлович от Свищов. Съвместната работа сближава двамата творци. По-късно Йованович ще му окаже помощ при отпечатването на литографии по сцени от романа на Велтман "Райна - българската княгиня". През 1858 г. в Белград отново е извършен преврат и Обреновичите отново идват на власт. Новият княз Михаил назначава Анастас Йованович на високия пост хофмайстер - "управител двора княжеского" и той след многогодишно пребиваване във Виена пак е в Белград. Новите задължения пречат усилено да се занимава с литография и изобразително изкуство, но през свободното си време фотоапаратът е на негово разположение. В княжеския двор Анастас Йованович отваря фотографско ателие и за придворен фотограф е назначен българин от Самоков - Анастас Карастоянов, който под снимките се подписва Стоянович. Това е причината да се твърди, че самоковския род внася фотографията в България". 

"Константин Йованович е един от големите виенски архитекти и автор на архитектурните проекти на на монументални сгради у нас като Народното събрание, БАН, Първа Софийска гимназия и Гимназията в Лом, както и на редица известни здания във Виена и Белград. С други думи, кръвта на вода не става! Това, което прави силно впечатление е, че будните българи след Освобождението, като Йованович,  са били изключително мотивирани и предприемчиви. С това се обяснява и бързият възход на държавата ни през тези първи години на себеутвърждаване и бурен възход".