Разходка до село Брусен

Според Стефан Петков- учител от село Брусен, написал историческа справка за селото, отначало то се намирало в местността "Горна лъка", където и до днес има останки от покъщнина, черничеви дървета и други. По тази причина старите хора и до днес наричат тази местност "Селището". Първите жители на Селището са били от родовете Пършовци, Вековци, Андреовци, Джурковци и Чергарете. Поради честите наводнения на тази местност от Искъра наложило се да се преместят селището на левия бряг, където е по-високо и по-просторно. Това станало към 1820 година, след поражението на Наполеон в Русия. На това място е имало храсти, тръне и павитак. А местността "Полето" е била обрасла с вековни дъбове, каквито е имало и по пътя за селото Царевец. 

Тук се заселил и един турски спахия, който направил воденица. Може да се предположи, че селото не е било голямо. Основният поминък на хората било земеделието и скотовъдството, ловили са и риба. По поречието на реката били изграждани и воденици за смиляне на зърното за приготвяне на хляба. Когато се заселват на новото място, дядо Стамен Джурковеца, който е родоначалник на рода Тошковци, предложил на събрание селото да се нарече "Лъкатник" на името на "Горната лъка", където живеели тогава. На това се противопоставил дядо Тодор Джамбазина. По мнението на бащата на абдията спахия, заселил се в селото, то било наречено Брусен, по име на малката, но живописна рекичка Брусник, която се влива в Искъра откъм юг, точно срещу селото. Тя води началото си откъм Типченица. От стари времена и  до днес в нея се къпят селяните, жени и девойки перат и избелват. В "Брусника" извира хубава студена вода от няколко извора в скалите, измежду които са изворите "Зоек" и "Райкьовец".

На изток от селото са запазени основите на средновековна църква, наричана от населението латинската черкова или манастира. Тук има стар оброк, наричан Кръста, който е почитан на празника на св. Илия.

Южно от Брусен са разкрити зидани с тухли и камъни гробници, които датират от късната античност. Иманяри са разкопали две от четирите могили до селото. Откритите човешки скелети са разхвърляни, а златните и сребърни накити от погребалните дарове са открити от иманярите. Селото се споменава в османските регистри от 1430 г. със седем домакинства като тимар с името Брусене, което означава, че е заварено от османските поробители в края на 14 в. с днешното си име и няма съмнение, че е било основано много преди нашествието.

Археологическите материали и градежът на средновековната църква ни показват, че около нея е имало българско селище през време на Второто българско царство /1187- 1396/.