Дейността на Апостола на свободата във Врачанско

Дейността на Левски в Северозападна България е насочена към уреждане на канала през Оряхово. От Враца, придружен от Анков, Левски извършва обиколка из Северозападна България до Берковица и Лом, а на връщане посещават селата Галатин, Девене, Баница, Тишевица, Долна Кремена, Лик и Липница.

"Най-важната връзка, през която са пренасяни оръжия, кореспонденция, преса от емигрантските дейци, минават през нея хора с подправени документи. В началото на септември прави голяма обиколка, посещавайки редица села в Искърското дефиле, в Мездренския край, а има желание да стигне и до Видин - представителен град, един от административните центрове на Османската империя, присъствието на армия и полиция е значително, така че намерението не е осъществено".

Спомените, останали във Врачанския край, са любопитни и живи, не са строго научна изследователска работа, а са написани на живия говорим тогавашен език, поясни още Красимир Богданов, историк от Враца.

"Организирано е събрание и е учреден местен революционен комитет, като съзаклятническа клетва положили Цоло Пеловски, Георги Ивков, Нецо Гергов, Герго и Йончо Манчовски, Михаил Марков, Гото Мишов, Лало и Дуно Цановски и Тодор Брешковски. Пеловски е избран за временен председател, а за негов секретар и помощник бил утвърден Герго Манчовски. Верен на своята интуиция да не осъмва, там където е замръкнал след вечеря, Апостола и неговия спътник се прехвърлили в къщата на Нецо Гергов - Бояджията(1845 – 1927), която била снабдена с тайник, водещ през оджака към комина и оттам към задната половина на двора. Апостола останал в „тайната си квартира” още ден, за да обработи комитетската си архива".

На 22 септември, броени дни след обиколката на Апостола във Врачанския край, е осъществен фаталният Арабаконашки обир. Авантюристичните действия на неговия пръв помощник Димитър Общи,довеждат до масови арести от турската полиция, разкрита е голяма част от комитетската мрежа. 

Левски е  заловен, съден и обесен на 18 февруари 1873 година.